Бате, а помниш ли Португалия?

Бате, а помниш ли Португалия?

Bateto
Няма го Иван Славков, вечна му памет. Колоритен, пиперлив. Под ръководството на зетя на Тодор Живков футболът ни уж се управляваше на чашка и под култовото мото „Не ме занимавайте с глупости!”. Успехи? Играхме на Евро 96, Мондиал 98 и Евро 2004. Шампиони станаха ЦСКА, „Левски”, „Славия”, „Литекс” и „Локомотив” (Пд). Батето галантно галопираше между могъщите във времето родни бизнесмени – през покойните Илия Павлов, Владимир Грашнов, Георги Илиев, през и днес мощните Гриша Ганчев, Васил Божков, Тодор Батков, Николай Гигов. Скандали – колкото щеш. Но като че ли с една реплика понякога, или с отлагане докрай на решаването на проблемите, в свой марков стил Батето омилостивяваше недоволните и за всеки имаше по нещо.

Днес сме 2016 година. Половин Европа е на финалите, но нас ни няма. Малка държава сме. Исландия и Хърватия по-големи ли са? Бедни сме. Албания по-богата ли е? Пет страни дебютанти прескочиха пресявките. Реално дори са шест, защото Австрия се класира единствено, когато бе домакин през 2008-а.

Новите лица направиха Евро 2016 по-пъстро и интересно. Да започнем с исландците. Момчетата от малкия остров до Гренландия ужилиха Кристиано Роналдо. Така го ядосаха, че светът да види колко лош губещ е. Девет процента от населението на Исландия дойде на мача с Португалия – още един рекорд на еврофиналите. Минаваме малко по на юг, където се срещнахме с по-различните поданици на кралица Елизабет II. Момчетата от Северна Ирландия мечтаеха, живяха за първа победа пред цяла Европа и Господ им намигна – 1:0 над Украйна. А сега искат и още европейска слава.

Техните съседи от Уелс удариха другия дебютант Словакия с 2:1 на старта и се дадоха на Англия във втората минута на добавеното време. А словаците бленуват за още успехи след 2:1 над Русия. Единствено Албания още не е спечелила точка. Но в какви драми загубиха мачовете си? Особено срещу домакина Франция, който пред почти 70 000 души трепереше на „Стад Велодром”, че може да стигне до… 0:0 с „орлите” от балканските планини.

Каква радост за неутралния фен! Малките и новите лица са най-колоритните фигури на шахматната дъска на Цар Футбол. Каква мъка за българския изстрадал поклонник! Батето отдавна го няма, а футболът ни дълбае дъното с мощта на машините, правещи софийското метро. Националният отбор е проекция на пейзажа. А последните резултати – 2:7 от Япония и 0:4 от Дания са доказателството, че трябва нещо спешно да се направи.

Кой измежду очакваните претенденти за титлата „Лудогорец”, „Левски” и новият ЦСКА би си купил някой от далекоизточните пратеници на Ивайло Петев? Разбира се, да изключим вече доказаните и скъпи Георги Миланов и Ивелин Попов. Затова търсим чужденци, а дъвката „юноши” отдавна не е интересна. Истината е, че българският футбол не създава… футбол. И без това е толкова постен, че като изключим вратаря Владислав Стоянов, кошмарът на Роналдо, няма кого да изберем за №1 в края на сезона.

Наследникът на Батето – големият вратар Боби Михайлов, обича да казва: „Уредил съм най-добрите условия за националите!” Прав е. Но да спиш в хубав хотел не те прави Роналдо. Дори в неговата стая да те сложат, няма как да си Роналдо. В нашия тежък случай и до братовчед на КR7 не можем да го докараме. Под контрола и с подкрепата на БФС клубовете трябва да започнат да вадят новите Стоичков и Бербатов, новите Джеки и Туньо, новите… да не ги изброяваме, защото великите са много.

На Евро 2004 играха само 16 отбора. Ние финиширахме последни на турнира. Последни, но 16-и в Европа! И тогава това се прие като катастрофа на катастрофите. Днес на европейското името България поражда въпроси като: „Ама вие тук ли сте?” и „Ама вие за къде пътувате?”. Не, не сме тук. Завършихме пак четвърти или пети. Не в света, а в квалификационната група. Както сочи традицията от последните пресявки след 2008-а. И ето сега ръкопляскаме на исландци, северноирландци, албанци, уелсци – национални отбори, пред които минавахме като валяк и в близкото минало. Ех, Бате, докъде я докарахме, а? Но, хайде поне теб да не занимаваме с глупости, почивай в мир.

Източник: в. „Труд“