Шави с писмо до починалия Луис Арагонес: Благодаря за всичко, тренер!

Шави с писмо до починалия Луис Арагонес: Благодаря за всичко, тренер!

AragonesXavi

Рядко си позволяваме да пишем тъжни неща, брато. Животът и новините са достатъчно сиви, че ние да допринасяме допълнително за това. Не такава е нашата цел, но понякога изключенията се налагат. Попаднахме на писмото, което звездата на Барселона Шави Ернандес написа към починалия му наставник Луис Арагонес. 75-годишният специалист си отиде от този свят, след като загуби битката с левкемията. Именно той изведе Испания до европейската титла през 2008 г. и даде старт на хегемонията на „Ла Фурия“. Думите, които използва полузащитникът към своя откривател, са меко казано силни. Накараха ни да настръхнем и да се замислим на сериозни теми. Ооставяме те в компанията на Шави, а само да вметнем, че писмото е публикувано във вестник „Ел Паис“.

„Вие не сте японец, вие разбирате какво искам да Ви кажа“, сподели той една вечер. Виждам го пред себе си в хотелската стая и зная, че ще ми липсва. Много. Защото аз много обичах Луис Арагонес и много говорех с Луис.

Знаех, че не е добре, но никога не съм си мислел, че е нещо толкова тежко, че ще си тръгне така скоро, така бързо, по този начин. Предполагам, че е треньорът, с когото съм прекарал най-много часове в разговори за футбол. Отивах в стаята му и приказвахме с часове. Обсъждахме това колко е важно да се пускат заедно на терена добрите играчи, а също и за това колко е важно да не се плашиш от никого, от никой отбор, колкото и повече да тичат от теб.

Луис беше основата за моята кариера и за историята на Ла Роха. Без него нищо нямаше да е същото, би било невъзможно. С него започна всичко, защото пусна нас младите да играем заедно. Иниеста, Касорла, Сеск, Силва, Вийя… С Луис започна революцията, променихме стила си и заиграхме повече с топката, показахме на света, че можеш да победиш, играейки добър футбол. Ако не бяхме спечелили Европейското първенство, нямаше да спечелим и Световното – разбира се, в този смисъл съществено бе идването и на Висенте дел Боске, който е друг феноменален мениджър. 

“И Вие, и аз знаем, че топката тича повече от тях, знаем и това, че играем с нея по-добре от тях”, казваше той. От Луис пазя най-добрите си спомени от разбор преди мач, от среща в коридорите, от поява в столовата, тъй като винаги ти оставяше по нещо. И винаги беше прав, винаги.

muere-luis-aragones-10

Луис ти излизаше право лице в лице. Гледаше те на тренировката, доближаваше те и ти казваше: “Вие имитирате дейност, дошъл сте да тренирате, е не Ви виждам. На мен не ми харесват пътниците.” И си тръгваше. Луис никога не лъжеше, изправяше се лице в лице с теб. “Ти няма да играеш, защото тази седмица не ти дремеше”, “Уморен ли си или какво?”, “Днес беше фантастичен, цяла седмица сега ще има да се пъчиш”, “Да не мислите, че още смуча биберона, че съм някой идиот?”.

Такъв бе Луис – близък, наистина. Онзи ден си спомних една случка от първия път, когато ме викна в националния отбор. Не ме бе призовал за първия си състав, а през септември, още когато се появих, ме чакаше. “Какво си мислехте? Че този стар негодник няма да Ви вземе, а?”. Пък аз, стреснат, му казах: “Не, в никой момент не съм си мислел нещо такова, тренер.” А той, в свойствения си стил, рече: “Да, да, да, мен ще ме лъжете. Хайде, елате горе и ще поговорим.” И говорихме – този ден и още хиляди часове…

luis-aragones
Арагонес току що е направил Испания шампион на Европа
Foto: EFE

Към Луис често летяха стрели, но именно той беляза пътя, именно той даде на Испания днешния й стил. В това отношение винаги сме били на едно мнение. Имено Луис видя с какво разполага и заложи на дребничките. “Ще пускам добрите, защото са толкова добри, че ще спечелим европейската купа.” И я спечелихме.

Бе интелигентен и много смел. В личен план Луис ме накара да се чувствам значим, когато самочувствието ми бе на бедствени нива. Даде ми диригентската палка в националния отбор, когато я нямах в Барселона.

“Тук командвате Вие – каза ми той – и ако критикуват някого, нека критикуват мен!”. Реших да му върна доверието на терена. Ако бях избран за играч №1 на Евро 2008, е заради него, макар той винаги да го е отричал пред мен. Към мен имаше незабравими жестове.

В Германия не дойдох в добро състояние, но ме изчака. Дойде да ме види в Барселона, разтревожен за коляното ми. Дойде Паредес (б.р. – кондиционният треньор) в Ла Мола, докато се възстановявах… Луис ми се обаждаше час подир час: “Натискай, Шави, не спи, че те чакам”. Срещу думата “футбол” в речника би трябвало да стои снимката на Луис. Луис е футболът, превъплътен в човек, футболът, превъплътен в личност. До вечността, тренер! И благодаря за всичко!

И да знаете: Вие и аз никога не сме били японци.