Фасът прави паса във футбола

Фасът прави паса във футбола

304da_TNFS_BVwgJDBCAAAXl6b

Когато Джак Уилшър запали цигара пред един лондонски нощен клуб след победата на Арсенал над Наполи в ШЛ по-рано през сезона, той едва ли е осъзнавал, че ще разпали такъв пожар по темата за пушенето и футбола. Снимки на пафкащия английски национал заляха кориците на вестниците, обаче той съвсем не е първият футболист, насладил се на цигарения дим. Някои от най-великите играчи на всички времена са били пушачи – включително Йохан Кройф, Мишел Платини и Диего Армандо Марадона. Ние също имаме такива играчори. Георги Иванов-Гонзо пушеше по две кутии червено „Боро“, но въпреки това си оставаше дроба на терена. Гара Дембеле пушеше по три кутии от същите цигари, а мачлетата в „А“ група за него бяха като детска игра. Стига с нашата „А“ група, нека се върнем на Острова.

В отговор на критиките Уилшър публикува снимка в Туитър на големия Зидан, който също пуши. „Но за досието… Аз не пуша!“ написа под снимката халфът. Съотборникът на Уилшър в Арсенал Месут Йозил също е бил документиран да си дръпва, включително и наргиле, както и английските национали Уейн Руни и Ашли Коул.

В миналото много футболисти са пушили. Всъщност до 50-те години на ХХ век почти всички играчи и фенове са запалвали редовно. Историята на пушенето във футбола е също така история на променящите се нагласи и обществени възприятия. След като заваляха информациите за опасността от пушенето и болестите, които причинява, то стана все по-неприемливо в обществото. Сега пушенето е забранено на почти всички публични места и пушачите биват все по-отлъчвани.

John-Terry-Cigarettes1
„Като футболист ти си пример“, каза Арсен Венгер след инцидента с Уилшър. „Като такъв ти не правиш нещо, което вреди на здравето ти. Като играч във Франция аз съм пътувал след мачове във вагони, където не можеш да видиш кой седи до теб, толкова пушек имаше. Всички пушеха. Но времената се промениха“, коментира още Венгер.

Пушенето и футболът са свързани от най-ранните години на играта. Скици, направени на първия международен мач между Шотландия и Англия в Глазгоу през 1872 г., показват играчи, опъващи от лули и пури, докато загряват. Не е било нещо нечувано играчи и съдии да пушат по време на мачове. След като гледал двубой между Илфорд и Темз Айрънуъркс (днес Уест Хем) през 1890 г., един репортер написал: „Не съм против търговците на тютюневи изделия, но не мисля, че е добре да видиш вратар, който пуши на вратата, докато играта си върви, а страничният съдия опъва лула“.

По-голямата част от футболистите в зората на играта са пушили, но също така са били наясно, че не трябва да го правят преди мачове. Някои клубове дори са забранявали на играчите си да палят цигара сутринта преди мача. Непушачите са били редки птици, затова били смятани за „забележителни“, като например нападателят на Евертън и Шотландия – Алекс Лото, който никога не е докосвал тютюн. През 1889 г. вестник Northern Echo оповестява сензационно, че в отбора на Съндърланд в онази година е имало не по-малко от седмина непушачи (и шестима трезвеници). Наричат ги „Отборът на всички таланти“, те печелят лигата три пъти през следващите няколко години.

J4L1NG137T_jackcharlton_smokingНо освен футболистите и повечето фенове са пушили в началните дни на футбола, обилно и ентусиазирано. Кадри от стар филм показват тълпи от фенове, пуфтящи като парни локомотиви, и облаци дим над трибуните. Тютюневата индустрия бързо схванала, че може да популяризира изделията сред нарастващите все повече футболни запалянковци. Продавачите на тютюневи изделия залепяли на витрините си телеграми с актуализираните резултати от мачовете, за да привличат клиенти. Търговци пускали реклами в местни вестници: „За най-последните новини във футбола потърсете Джордж Идън, търговец на тютюн и пури. Резултати от мачовете в първенството всяка събота“.

Нарастването на популярността на футбола съвпаднало с появата на цигарите. Първите произведени цигари се появяват през 60-те години на XIX в., когато Футболната асоциация на Англия официално изготвя футболните закони на играта. Преди тютюнът се е пушел с лули и пури, но цигарите предоставили една по-евтина и удобна алтернатива. До 1900 г. 4,4 милиарда цигари са били продавани всяка година и в почти всеки град е имало цигарена фабрика. С цигарите се появили и цигарените картички.

Това били малки твърди картончета със снимки, които били поставяни в пакетите, за да предпазват съдържанието. Манчестърската фирма Marcus&Co произвела първата серия от футболни цигарени картички през 1896 г. и скоро по-голямата част от производителите започнали да принтят свои собствени серии. Футболните картички били страшно популярни сред децата, които се редели на опашка пред магазините, за да чакат новата доставка. Може да звучи кощунствено, но било напълно законно да се продават цигари на деца до 1908 г.

Един от хората, който отказвал да приеме пушенето във футбола, бил мениджърът новатор на Арсенал Хърбърт Чапман. Защитникът Еди Хепгут си спомня за първата среща с него през 1927 г., когато Чапман го попитал: „Е, млади момко, пиеш ли, пушиш ли?“. Хепгут отговорил, което си било и истината, че не прави нито едното от двете неща. „Добре – казал Чапман – искаш ли да подпишеш договор с Арсенал?“. Мениджърът на Улвърхемптън майор Франк Бъкли също забранявал на играчите си да пушат и карал феновете да му докладват дали са видели някой да пуши, докато той е бил извън града.

Ashley-Cole
Но нито Чапман, нито Бъркли биха взели в отбора си играча на Евертън Дикси Дийн, който пушил като комин и дори рекламирал няколко марки цигари. Обаче и късал мрежите на противниците. Друг велик англичанин – Стенли Матюс, също рекламирал цигари, въпреки че бил непушач. Един от най-запалените пушачи бил нападателят на Нюкасъл Джаки Милбърн. Той и съотборниците му били снабдявани с цигари от клубните шефове като бонус към сравнително оскъдните им заплати. „Когато ходихме на гостувания, всеки получаваше пакет цигари за отиване и връщане – разказва той. – Аз винаги прибирах повече, защото Джордж Робледо, непушачът, ми даваше неговите. Деветима от нашия отбор пушеха и на три пъти на финала за купата на „Уембли“ аз сядах на почивката и палех цигара. Да правим това, което си идва естествено, ни успокояваше и извличаше от нас най-добрите резултати“.

Милбърн и Нюкасъл печелят всичките три Купи на Англия между 1951 и 1955 г. Но неизбежният послепис на историята е, че Милбърн умира от рак на белите дробове. Той смятал, че пушенето му дава сила и издръжливост, но не знаел, че в същото време го убива.

Някои от по-новите герои на футбола също са били привърженици на цигарката. Мишел Платини е пушил още като играч, палейки на почивките на тренировките и на полувремената на мачовете. Йохан Кройф унищожавал по 20 цигари на ден като играч и треньор, но бил принуден да замени цигарите с близалки след операция за байпас на сърцето през 1991 г. „Футболът ми даде всичко в този живот, тютюнът почти ми го взе“ – казва холандецът.

Бразилският световен шампион Сократес е пушил по 40 цигари на ден през цялата си кариера и никога не ги е спирал, въпреки че е бил квалифициран лекар. Той умира на 57 г. през 2011 г. Оказва се, че Боби Чарлтън, втори братовчед на Джаки Милбърн, е пушил на полувремето на финала на световното през 1966 г. Той и брат му Джак били заклети пушачи, както и съотборникът им в тима на Англия Джими Грийвс. Капитанът Боби Мур обаче не пушел и дори бил лице на кампания против цигарите. Какъвто се оказа и друг английски капитан – Джон Тери, въпреки че участието му в подобна кампания било съвсем неволно. Снимка на Тери с надпис „Пушенето убива“ се появила в подета от правителството на Индия кампания срещу цигарите през 2011 г. Агентът на Тери заяви, че снимката му била използвана без негово разрешение.

mara

Може би най-запомнящата се кампания срещу тютюнопушенето във футбола е тази през 1984 г., когато Уест Бромич става „единственият официален отбор непушач в света“, като дори играчите носили на фланелките си познатия червен знак със зачеркната цигара. Няколко години по-късно едно изследване на британското списание Sports Medicine разкрило, че само 5% от играчите в лигата били пушачи. Сред тях нямало нито един от Уест Бром, или поне никой не си признал.

Английският футбол обикновено отхвърля спонсорство от производители или търговци на тютюн и никога не е имал търговски взаимоотношения с тях. Нито един британски клуб няма някоя марка цигари или тютюневи изделия на фланелките си. Първият спонсор на фланелките на немския Борусия Дортмунд обаче била тютюневата компания Samson. Дортмунд дори включили лъва, талисман на Samson, в клубния герб. В Англия компании за алкохол, хазарт или заеми могат да спонсорират футбола, но не и тютюневи.

На международната футболна сцена спонсорството от тютюневи компании се среща рядко, но не е непознато. Компанията RJ Reynolds беше един от основните спонсори на световните първенства през 1982 и 1986 г., рекламирайки марките си Winston и Camel. Впоследствие ФИФА забрани спонсорството от такива компании във всичките си турнири и тазгодишното световно ще бъде събитие без тютюнев дим. Няма да има тютюневи спонсори, няма да се продават тютюневи изделия и няма да се пуши на стадионите и около тях. Джак Уилшър вероятно ще трябва да остави цигарите си у дома.

Fourfourtwo

Преводът е на в. „7 дни спорт“