Бобо пред brato.bg: Да смесваш фолк и рап е като пица с шоколад и лук

Бобо пред brato.bg: Да смесваш фолк и рап е като пица с шоколад и лук

1371716_10201965403996151_2014258612_n

Чуваш гласа му на всяко хип-хоп парти с българска музика, а песните с негови участия са абсолютно авторски и те карат да си раздвижиш задника в ритъм.

Той е композитор на песента „I Care“ на Белослава и Рут Колева, която печели награда на БГ Радио в категория „БГ дуо“ през 2012 г. Написал е текстовете на „За нея“ на Орлин Павлов (част от саундтрака на филма „Чужденецът“), „Оставам тук“ на Кристо и Лора Караджова, той е един от авторите на песента „Цяла нощ“ на 100 кила и Лора Караджова.

Само ще ти припомним, че и дедо ти си тананикаше съвместната му песен с Печенката и Графа „Дим да ме няма“ миналата година.

Това е Бобо. Това и много повече.

Бобо може да пее и да рапира за разлика от много други в бранша, които се опитват. Той милее за музиката, милее за българското и това интервю ще те убеди, че той има глобален поглед върху нещата. Бобо е напълно убеден, че всяка песен формира имиджа на българската музика, затова трябва да се правят оригинални и нови неща, а да не се пее едно и също 100 години.

Виж какво още сподели хип-хоп изпълнителят с екипа на Brato.bg.

– По какви проекти работиш в момента, защото определено си много продуктивен в  последно време? Гледаме те понякога по телевизията, а едно птиче ни каза, че готвиш албум. Разкрий пред нашите читатели  някакви подробности, с кого ще имаш фийт?

В момента работя по няколко интересни трака, които ще влязат в предстоящия ми  албум, който по моите изчисления трябва да е готов до края на годината, но да не казвам голяма дума, защото издавам албум от 10 години и все нещо не ми достига. Постоянно променям нещо и концепцията е тотално различна всяка година. Натрупал съм материал за 10 албума, но ще подбера най-доброто за първия.

Също така се готвим да летим пак до Лос Анджелис с моите хора от „Symphonics Ent.“, с които ще работим по проекти на световно известни изпълнители, които пазим в тайна още. Но мисля, че ще накараме България да се гордее.

1372984_10201965413716394_491750387_n

– Успя да влезеш в Топ листа на MTV с песента „Светът е твой”! Поздравяваме те за този  успех! Как оценяваш и приемаш факта, че точно ти направи големия пробив?

Аз пък ви поздравявам за това че сте единствената медия (като изключим 359 Hip-hop), която отразява това и благодаря! Напоследък се изписаха куп простотии по мой адрес – че съм обявил  война на Графа (което е пълна глупост), че се „друсам“ с трева (което не е голямото  откритие), че съм имал член гигант (което не е далече от истината), че съм бил новото  гадже на Лора Караджова (което е несериозно) и какво ли още не измислиха жълтите  медии за мен, явно издразнени от моя успех.

Фактът, че български изпълнител е стигнал до номер едно в MTV го приемам като голям  пробив и успех за цялата българска музика. Фактът, че аз съм замесен в това може само да  ме радва. Но ме натъжава това, че се обръща внимание на незначимите неща, а забравят да отразят нещата, които постигаме с много труд, нещата, които имат реален резултат.

– Чувстваш ли се „виновен” за нещо?

Да! За всичко!

– За какво не би пял никога? И ако ти предложат дует с поп-фолк певица, как ще реагираш?

Предлагали са ми дуети много фолк изпълнители, но не съм приемал, тъй като е извратено да смесваш двата стила. Получава се нещо като пица с шоколад, сметана и много лук.

Като цяло вече внимавам какво пея, защото осъзнавам, че ме слушат и малки деца, но в основата си хип-хопът би трябвало да е неподправен, груб и директен, не мисля, че ще му отива  цензура и мекушави текстове, но трябва да се търси компромисен вариант, в който нещата  си се казват, но по начин по който малките да не разбират.

-Виждали сме те по улиците на София да си припяваш. Честно. Тогава обаче ни беше  неудобно да те спрем и да ти стиснем ръката. Не те ли е страх, че ще те помислят за луд?

В една моя песен имам следната фраза: „Нека мислят ме за луд, аз съм буре със барут.“ Което би трябвало да е отговорът на този въпрос.

Не мисля, че е лудост, когато човек си пее, ходейки по улицата. Лудост е да си в клуб и да си седиш на сепарето цяла нощ, защото те страх да не те помислят за луд за това, че  танцуваш. Напоследък наблюдавам тази тенденция. Дошъл на парти да гледа и коментира останалите, голямо забавление.

– На какво се дължи израстването на хип-хоп културата у нас в последните години?

Честно казано не съм сигурен дали може да се нарече израстване или падение. Тъй като на фона на добрите артисти се появиха много бездарни изпълнители, които някак си успяват да се наложат, пеейки  чужди рими, върху взаимствани инструментали, но на никой не му прави впечатление,  защото музикалната култура липсва на голяма част от потребителите. Не съм аз този, който да оценява труда или вкуса на хората, но все си мисля, че преди години в хип-хопа  имаше ценности. Сега всичко е кинти.

1305404_10201965412236357_68265833_n

– Миналата зима се състояха първите български хип-хоп награди. Какво мислиш за тази  инициатива и как се почувства, след като спечели награда за дебют, а в същото време  записваш от поне 10 години?

Да и мен ме озадачи тази награда и дочух, че много колеги от гилдията са се вдигнали на бунт заради тази моя награда, но като се замисля парчето „Дим да ме няма“ е най големият  хит от 30 години насам. Това ако не е пробив! Мисля, че това парче ще остане в историята  на българската музика, а е хип-хоп парче. Това ако не е пробив! И ето пак стигаме до там, че някои хора гледат лошата страна на нещата без да се замислят, че  благодарение на това парче фолк феновете прослушаха хих-хоп, а много хип-хоп артисти се амбицираха да работят усърдно и да създават хитове. Е, това ако не е пробив!

– Какво стана със „Снайпер” и липсва ли ти? От дълго време следим изявите ти, като от  периода „Снайпер” са ни любими „Покаяние“ и „Искаш огън 2“?

„Снайпер рекърдс“ беше началото, което положи основите на българския хип-хоп. За мен е  чест, че съм от първите изпълнители на този лейбъл. Това беше едно голямо хип-хоп  училище, в което се случваха пред очите ми неща, за които се носят легенди. Там се научих на всичко, което ме прави завършен хип-хопър. Благодарение на DJ Stancho (основателят) се докоснах до основите на тази култура и вярвам, че не е само за мен, а за  няколко поколения рапъри.

А какво стана със „Снайпер“? Просто чалгата ни отвя, както и всички други жанрове по онова време. Личеше си, че на правителствено ниво някои им помагаше, а нас закопаваше. Предполагам, че това е заради мастер плана на правителството да създаде  поколения от лесно управляеми и манипулируеми пионки. Ето, че резултатът не закъсня. Интересното е, че хип-хопът пак си намери начин да пробие като троянски кон и  вече виждаме фолкаджийки с бейзболни шапки, вместо огромните глави, които срещахме.

– Какво мислиш за т.нар. „Нова вълна в БГ рапа“? Ти към коя се причисляваш?

Като цяло съм много радостен, че в момента се слуша много хип-хоп и R&B, но отдавам това най вече, защото е световна тенденция и новите поколения българи са много по-информирани и много запалени по тази музика. Другият фактор, виновен за вълната, е качественият звук и добрите аранжименти, които се правят в последно време в България. Само професионално ухо може да разбере, че новите песни не са правени в студио за милион долара. Хората са жадни за модерен саунд с текст на български. Много се надявам да не се сваля нивото и моля всеки, който е решил да се занимава с тази музика, хубаво да преслуша песните, създадени през 2-та вълна, за да не става така, че си пеем една и съща песен 100 години. Трябва да се мисли оригинално, защото една тъпа песен разваля общия имидж на българския хип-хоп, а има много добри попадения в този стил.

– Наскоро Спенс и Шамара се качиха на една сцена, стиснаха си ръцете и запяха „Писна  ми“. Как реагира на това като човек, който е бил от основаването на „Снайпер” и знае за  какво става въпрос за отношенията между двамата?

Това, че Спенс е имал вражда със Шамара, си е само техен проблем и не мисля, че беше редно да занимават феновете си с това. Мисля, че като цяло беше грешка да се делим на отбори, защото това обърква хората, които ни слушат. Радвам се, че са си стиснали ръцете, но мисля, че е малко късно, защото на никой не му пука вече. Аз също имах пререкания със Шамара преди 5-6 години, точно заради това, че още бях под влияние на „Снайпер“ и войната с R&B rec. Малко по-късно и аз пораснах до нивото, в което никой вече не ме дразни. Един вид и на мен ми писна да се занимавам с глупости вместо да си гледам моята работа.

– Пожелай ни нещо за финал и ни поздрави с един трак по избор. Ако измислиш и няколко  рими специално за нас, цена няма да имаш…

На брато бг Бобо пожелава, никога да не пожълтява.
Да работи здраво повече за слава, а парите сами ще дойдат
като звездите отразява.
Който вярва силно, той не се предава!
Бъдете истински, пък да става квото става!
С уважение, Би Оу Би Оу!

Предлагаме ти да прочетеш още интервюто с Гетомен, който също е много голям, интервюто с Тото от СкандаУ, в секцията „Интервю“ на сайта ще намериш още интересни публикации.