Тото от СкандаУ: Хората се измориха от чалгата

Тото от СкандаУ: Хората се измориха от чалгата

Тото е 50% от група СкандаУ, а за някои от екипа на Brato.bg СкандаУ е 100% от музиката, която се слуша в колата и на плейъра. Демек тачим ги много. Свежи са, разчитат на хумора и галят слуха. Галенето през лятото е най-важно.

Лятото. Не знаеш нищо за лято 2013, ако не си слушал хита на сезона:

 

Тото е бил футболист преди да хване листа, химикалката и микрофона. Започнал е в Ботев (Враца), после играл в Чавдар (Бяла Слатина), после в Локомотив (Мездра). Ето какво си спомня той за онова време:

„Играхме един мач с Левски и имах късмета да им вкарам няколко гола, след което ме привикаха да играя при тях. В Левски изкарах 4 години. После баща ми не поиска да плаща, за да играя – там не ставаше само с талант. Нямам цедка на устата и не ми дреме какво ще кажат от Левски, да са живи и здрави, по именно мога да поздравя треньорите, които искаха на баща ми пари – гледайте си работата! Да са живи и здрави.

После отидох в Славия, Венци Стефанов не искаше пари. Играх в Славия няколко години, след това получих една тежка контузия. Спортната болест – имах проблеми и с двата адуктора, с координационния център на кръвта и други проблеми. Няма лечение, освен ако не спреш да играеш футбол. Трябваше да приключи всичко в най-хубавия период за мен, когато имах различни предложения за продължаване на кариерата.“

Чети надолу, брато…

-А как се захвана с музиката?

Немаше какво да правя. Спрях с футбола и всичко се срина. Започнаха едни депресии и слушане на една музика… За лечение на депресията не знам защо, но не ми помагат Галена, Преслава и Гергана, та слушах хип-хоп в лицето на Бате Пешо, с когото по стечение на обстоятелствата в момента работим. Казвах си, че и аз мога като него. Започнах да пиша разни текстове и се оказа, че като не можеш да пееш, можеш да рапираш. А пък рапът е писане.

-Как успявате да оцелеете в условията на зверска конкуренция и сравнително слаб пазар за тoзи тип музика в прекрасната ни чудесна родина? Да бехте станали Борис Дали и Тони Стораро да ви е лесно…

Представете си го така. В този бранш има два стола и на тези два стола има супер много пари. Този на втория стол взима това, което първият изпусне. Ако си третият най-добър в страната, за теб пари няма. Или си първи и втори и се гоните, или не става. А парите са безобразно много, направо ме е срам да кажа колко. Не е вярно, че в музиката няма пари. До това как се оправяме с конкуренцията мога да кажа, че щом не сме на един от тези два стола, не се оправяме с конкуренцията. Като започнем да се оправяме с конкуренцията, пак можем да говорим по темата. (усмихва се)

Борим се и си правим нашите неща. С колегите сме в приятелски отношения, уважаваме се, а Слънце има навсякъде. Трябва да правиш твоите си неща, а не песни като на другите, трябва да намериш собствената си ниша.

-В момента сте на гребена на вълната с  „От юни до август“. Как ви дойде на ум това парче и каква е гледаемостта му?

Това парче го направихме преди 3 години в моята маза в София с Лъчко (бел. авт. – другите 50% от СкандаУ). Чудехме се кога да го пуснем, но от 3 години я нямаме пари, я време, изпускахме момента, лятото все минаваше в други задачи. Започнахме да си казваме, че това парче няма да излезе и кой знае какво трябва да се случи, за да види бял свят. И ето какво се случи накрая – един от идолите ни се включи в него – Део. Иначе докато го писахме около нас имаше буркани. Лъчко вика… „Отвори един компот“…

-Били сте при народа с това мазе, по нашенски…

Бяхме малко под народа, народът беше на първия етаж. Това ако не е ъндърграунд музика, не знам кое е.

Посещенията във Фейсбук иначе бяха на ден по 64 000 за последно, а в сайтовете за видео разпространение на ден правихме по 20 000. Един немски лейбъл също качи видеото, благодаря на Ъпсурт за това, че ни помогнаха музиката ни да стигне чак до Германия. Парчето върви доста добре, даже ако трябва да се похваля, върви най-добре от всички летни парчета до момента. Още на първия ден като го пуснахме в 7:00 ч. вечерта, то беше първо на другия ден в 9 сутринта във всяка една класация за хип-хоп. Седмици стои на първо място и май няма изгледи някой да го бутне.

-Голям купон ли е правенето на клип?

Не, не. Ужасно е. Това е много зле. Зад камерата има 15 човека екип, само ние скачаме отпред. Над 10 дубала се правят на 1 сцена, за да се изберат най-добрите 10 секунди. Съсипахме и на хората лятото, взехме им плажа, взехме им всичко. И все пак е забавно като го гледаш накрая. Накрая се помнят хубавите работи.

-Как се намерихте с Лъчо, за да направите СкандаУ?

Този път ще разкажа истинската история. С него се запознахме в училище преди да играем заедно футбол. Беше още времето на тебеширите, гъбата и кофата с вода. Трябваше да отида до другата стая, за да взема кофата. Отивам аз и гледам едно момче с едни бакембарди като италианец. И си викам: „Къв е па тоя с тая голема глава?“ В междучасието се запознахме, оказа се, че и той прави някакви песни. Записахме заедно, направихме по-късно и групата.

-Имаме чувството, че все повече млади хора се обръщат към хип-хопа за сметка на чалгата. Какви са твоите наблюдения?

Изморени са, бе. Всички си мислехме, че чалгата ще умре поради еди-какви си причини. Не, народът се изморява и така след време ще се измори и от нас и ще се търси друг стил българска музика. Постепенно нещата се променят и това е нормално. И нашето време ще мине. Младите слушат хип-хоп, защото може би сме малко по-близки до тях. Чалгата също беше близко, но с тези беемвета, мерцедеси, ферарита и самолети се отдалечи. Ако е в държава като САЩ, това ще мине, но ние сме в България. Разми се идеята, че чалагата е музиката на народа. Като танци и кебачета – да, но другото се промени, а пък кебапчетата и танците са само по панаирите, какво правим през останалото време?

-Ние и през останалото време ядем кебапчета. Ще има ли албум?

Ако пуснем албум, най-вероятно няма да е за купуване, но ако хората започнат да си купуват музика, ще го пуснем и за продажба.

-Ще дойде ли моментът, в който да си купуваме албуми?

Това е мечтата на всички, само че не виждам как ще стане.

-Главното си остават участията.

Да. По принцип трябва да е обратното. Участията трябва да показват изкуството ти на хората и да са напълно безплатни за тях и организаторите на тези събития – нещо като жест за това, че са купили 2 млн. копия на албума ти да речем. Парите трябва да идват от права и от клипове. Да е като някои турнета в чужбина – изцяло безплатен жест към хората.

-Трудно, даже непостижимо, но такова е… Тукаа така, дето викат…

Изпълнителят вече не си прави илюзията, че някой ще го уважи и ще си купи албума му. Ние по-добре да пуснем плоча. По-вероятно е някакви колекционери да купят плочата, а не обикновените фенове да си вземат диска.

-Участията са предимно вечер. Как издържате психически и физически?

Не се издържа, що си мислиш, че се издържа? Малка ни е страната, но са ни много клубовете. Всеки иска да танцува и да празнува, а хората в шоубизнеса са една шепа – 20 души. Реално тези, които обикаляме, сме 20 човека. Постоянно пътуваме, но в останалото време трябва да водиш социален живот…

-От какво се лишаваш? 

От приятели. Всичко друго се купува. Лишаваш себе си от тяхното внимание, а те са движещата сила. Те тия неща не е хубаво да се разказват. Хората си плащат, за да видят магията, другото остава на заден план. Мръсните ръце на монтьора като ги видиш, колата ти няма да върви по-добре. Това че ги е изцапал си е негова работа. Така е и при нас.

-Следващ проект?

Има идеи. Песните са готови, въпросът е кои ще задвижим. Има едни индианци… Но това няма да го разказвам (усмихва се).

За да видиш цялата история от последната снимка в този материал, цъкни тук.

Не забравяй да харесаш и страницата на СкандаУ във Фейсбук.

Brato.bg поднася искрени благодарности на регионалната телевизия ЕТА-РАВА за този материал.