Макс
Нашата цивилизация е измислила много тъпи неща, брато. Като любовта между мъжете. Като насилието над жените. Като изневярата, мусаката без месо, агресията към беззащитните и пилешката супа без засторйка. Но над всичко стои войната.
Впрочем, няма нищо по-тъпото от войната. Тя е върховното безумие, което доказва, че заслужаваме в един момент да стигнем до края на своето съществуване. Да дойде самият край. Да има финито. Да приключим веднъж завинаги с жалките си опити да имаме всичко наоколо и да подчиняваме другите на собствените си болни амбиции.
Във войната няма победители, има само победени. Тя е зло, убиец, тя е нещастие и смърт.
Случващото се в Украйна е смърт. Европа е видяла какво ли не, само че не вярвахме, че това е възможно в 21. век. Смърт. Бойни единици с десант на територията на суверенна държава. Болните амбиции на Путин са смърт.
Само си представи, брато, как си лягат и стават милиони украинци тези дни. Какво ли си мислят вечер, когато затварят очи? Дали целуват децата си, мислейки, че това е последната целувка? Дали се чуват по-често със своите близки? Смърт. Всяка сутрин и всяка вечер в украинските болници се раждат деца. Смърт. Всеки ден оздравяват тежкоболни. Смърт. Някой пише книга, друг се влюбва, трети се сдобрява, четвърти се жени. Смърт. Путин е решил да се прави на втори след Господ.
Човешкият живот е на мушката. За щастие пак не е при нас. Но за нещастие е на има-няма 400 километра.
Ракети няма да ни ударят.
Ще ни ударят в цените и газа. И това е за предпочитане пред… смърт.
Няма да пишем в личните си профили разни сърцераздирателни съобщения. Само помисли за това колко тънка е нишката, на която сме се провисили. Така сме се провисили и се теглим, че са останали няколко конци до късане.
Помисли за нишката и смъртта, брато.
За най-тъпото нещо, което е създала цивилизацията ни – войната.
