Валдес
Българската литература е била и ще бъде на световно ниво, брато. Често обичаме да критикуваме живота у нас и различните му аспекти, но забравяме за много други положителни неща. А имаме толкова хубави книги, които през годините са се утвърдили не само тук, но и зад граница. И сега пишем тези редове, за да ти препоръчаме нещо стойностно за четене в тези хладни есенни дни, в които отгоре на всичко избягваме да се сблъскаме и с натрапчивия медийно и не само COVID-19.
Препоръчваме още: Книги, чието действие се развива по време на Втората световна война
Е, може би най-добрият приятел на човека в такъв случай е именно четивото. Добре де, наравно с кучето, но тогава ще добавим и бирата. В една такава есенна вечер като на шега подхванахме да прелистваме “Глиненият цар” на Добромир Байчев. Име, което едва ли ти е познато в света на литературата, тъй като говорим за дебют. И то какъв.
Роден като киносценарий, създаден от режисьор, текстът се е трансформирал в богата литература, влязъл е в дълбочини, които са трудно достижими за филм. Дори е изненадващо, че това е дебютен роман – умението на Байчев да използва литературния инструментариум и нюансите на езика, е впечатляващо. Това не са наши думи, намираме ги на гърба на книгата, но наистина трудно можем да обобщим по-добре това, което се крие между двете корици.
“Глиненият цар” ни хвърля директно на остров Персин край Дунава в социалистическия лагер “Белене”. Там, под тежки репресии жалък опит за оцеляване водят анархисти, криминално проявени, членове на ВМРО, противници на ТКЗС и редица други. Сред тях се открояват двама персонажи докторът лагерист Айранов и съветският офицер от НКГБ Тархов. Целият роман е изграден като шахматна партия, в която всеки герой има своя аналог сред черно-белите фигури. Препоръчваме я и без да използваме излишни високопарни епитети. Просто е от онези книги, към които се пристрастяваш, докато не я прочетеш. А през това време в главата ти връхлитат редица мисли за възможен сценарий. А краят е такъв, какъвто подобава за книга от подобен ранг.
“От романа не излизаш същия, преоценката е задължителна. Трайните формули се оказват глинени фигури”, гласи още посланието на “Глиненият цар”.
Тема за книгата можеш да намериш във форума Nadvecher.bg
