Из „У майкини” от Иво Сиромахов

Из „У майкини” от Иво Сиромахов

Бил ли си „У майкини“, брато? Ако и ти като нас не си, то българският писател, драматург, сценарист и наш приятел Иво Сиромахов е готов да ни разведе из техния невероятен свят в своя нов роман. Така е, едни пишат книги, други гледат турски сериали.

„У майкини“ Васильовден се чества по стародавна традиция, има един вечно пиян свако, а буля мечтае за Дубай. Там не е като у Вуйнини. И трябва да си много наясно с тази разлика. Защото иначе рискувате да обидите цяло едно село – един малък остров, населен с българи, които се обичат, мразят, завиждат си, злословят, печелят пари, губят приятели, изневеряват си, воюват и отчаяно търсят публично признание. Защото винаги го има притеснението от въпроса „какво ще кажат другите“.

„У майкини“ ще срещнете хора, които добре познавате. Техният свят е светът на домашната ракия, на лютеницата и чушкопеците, на вярата във врачки и магии, на преяждането по празници, на бабешките рецепти за лечение на всички болести.

Но този идиличен свят вече е белязан от изкушенията на консуматорската епоха – астрология, диети, истеричен шопинг, влогъри, лайфкоучове, инфлуенсъри, ретроградни меркурии, антиваксърство, конспиративни теории, гурме-превземки, силиконови цици, стремеж към известност на всяка цена.

Майкините постоянно се конкурират със съседите, с роднините и приятелите си и се опитват да им докажат, че са голяма работа.

Историята им е много смешна, понякога трогателна, малко трагична и със сигурност позната.

Защото „У майкини“ ще откриете не само познатото пиперливо чувство за хумор на сатирика Сиромахов, но и горчивата история на един народ, който отчаяно се опитва да намери себе си.

Иво Сиромахов е сред популярните лица на българската книжна сцена. Автор е на романите „Моят таен любовен живот“, „Българско радио”, „Скарлет + Иво = ВНЛ“, „Уважаеми зрители“ и „7 жени“, сборниците „Дневници и нощници“, „Български работи“ и „Очила“, както и на редица пиеси, публикувани в изданията „Българско криминале“ и „Любовни истории“.

Откъс от книгата:

1 ЮНИ

Баба Дойна дойде вкъщи да обсъдят с баба Злата новия турски сериал „Рахатбюлюк“.
– Много интересно върви – каза баба Дойна. – Начи тва младото момиче Дюшеме е сираче. Техните починали в катастрофа. И сега я отглежда богатата є леля Черчеве. Тя живее в Истанбул и е омъжена за търговеца Кемал. Той пък има доведен син от втория си брак – Тургут. Ама тоз Тургут е хаймана.
– Не е хаймана – каза баба Злата. – Добро момче е, ама е малко разглезено и е попаднало в лоша среда. Среща се с ония курви Терсене и Джезве, а те го лъжат, че са влюбени в него, ама само му харчат парите.
– А той защо е такъв ахмак, да си харчи парите по курви? – възмути се баба Дойна.
– Ами щото е раснал без майка – обясни баба Злата. – И баща му постоянно пътува и не е имал време да го възпитава.
– И аз туй казвам – съгласи се баба Дойна. – И сега Дюшеме се е влюбила в Тургут, а той вече се е преситил от млади момичета и търси връзка с по-зряла жена. И е хвърлил око на леля си Черчеве.
– Срамота! – каза баба Злата. – Да налита на жената на баща си.
– Бе то не е сигурно дали той є налита или тя на него. Щото тя все гледа да останат насаме, пече му баклави, черпи го с турска ракия и направо му се предлага.
– Много е долна – съгласи се баба Дойна. – И Дюшеме страда, щото Тургут изобщо не є обръща внимание, а само върви по гайдата на леля Черчеве.
– Ма тя има големи гайди – отбеляза баба Злата. – Изглежда много добре за възрастта си.
– И в последната серия Кемал замина за Германия, а Черчеве и Тургут останаха сами и Черчеве почти изнасили горкото момче.
– Е, той не се дърпаше.
– Как да се дърпа? Тя му е трета майка. Можеш ли да откажеш на майка си?
– Ама срамота е бе, Дойне.
– Имало да става. Обаче съседката Емфие надникна през прозореца, видя ги какво правят и сега се чуди дали да не каже на Кемал.
– Ох, дано не му каже, щото той ще ги утрепе и двамата. Ти какво ще готвиш днеска?
– Днес ще правя бутче от антилопа попска яхния.
– Аз пък сложих да готвя крокодилска опашка по родопски върху канапе от фетучини.

2 ЮНИ

Какини Донкини ни поканиха в читалището да гледаме артистичната изява на Културослав. Решил е да става стендъп комик и днес му е първото излизане пред публика.
– Какво е стендъп комик? – попитаха майкини.
– Ами това е човек, който излиза пред публиката с един микрофон – обясни кака Донка. – И започва да говори някакви глупости, а хората му се смеят. Сега е много модерно. В София вече сума ти хора били стендъп комици и изкарвали луди пари. Елате довечера в осем и ще видите. Култи вече цяла седмица репетира, много е добър.
Та приготвихме се ние, издокарахме се с официалните анцузи и отидохме в осем часа в читалището.
В салона имаше двайсетина човека – Цумето, Колю Денкин, Сиса и Нела, буля, Радка Папазова, Теко Гаванозов, Чуди, учителят Николов, стрина Райна, Любчо, Сандрония, Митюрина, шурето, Желязко на бабини Дойнини и ние. На първия ред бяха седнали какини Донкини, много развълнувани.
Културослав излезе облечен в черен панталон и черна фланелка „Филип Плейн“. На лицето си нямаше почти никакъв грим, само дискретна очна линия. Взе микрофона и започна:
– Здравейтеее… аз съм Култи и тази вечер ще ви скъсам от смях.
– Давай, маме! – окуражи го от първия ред кака Донка.
– Начиии, казвам се Културослав – представи се стендъп комикът.
– Знаем – обади се Желязко на бабини Дойнини.
– Бе ние знаем, ама Култи репетира за софийските клубове – обясни кака Донка. – Там все още не го знаят.
– Културослав не ми е истинското име, а е псевдоним – обясни артистът. – Истинското ми име е Джъстин Бийбър, ха-ха. Шегувам се.
Никой не се засмя на шегата освен какини Донкини.
– Не знам защо родителите ми са ме кръстили така – призна си Култи. – Може би защото са знаели, че някой ден ще застана тук пред вас и ще трябва да обяснявам какво означава името ми, ха-ха.
Никой не се засмя.
– Всъщност аз си харесвам името – излъга Култи. – Културо-слав. Слава на културата. Звучи много изискано, освен когато майка ти те вика да те бие. Представяте ли си как звучи: Културославе, ела тук да ти плесна два шамара.
– Кога съм те била бе, маме? – изстена кака Донка.
– Шегувам се. Майка ми никога не ме е била. А трябваше.
Цумето изръкопляска. Културослав не му обърна внимание и невъзмутимо продължи:
– Тази сутрин се събудих, отидох да си измия зъбите, но четката ми за зъби я нямаше. Наложи се да си измия зъбите с чужда четка. Разказах на баба ми, а тя ми каза: о, това е нищо. Аз пък вчера сутринта не можах да си намеря зъбите, та по погрешка измих зъбите на дядо ти, ха-ха.
Никой не се засмя.
– Това е всичко от мен, приятели – каза Културослав. – Благодаря ви за аплодисментите. Приберете се вкъщи и направете нещо, което отдавна не сте правили. Например – изкъпете се. Ха-ха-ха.
Какини Донкини започнаха бурно да ръкопляскат. С майкини бяхме леко озадачени, но и благодарни, че програмата беше кратка. А най-хубавото е, че вече научихме какво е стендъп комик. Това е човек, който излиза пред публика и сам се смее на шегите си.

Виж още тук!