Макс
Времето, когато социалната мрежа не беше светещ екран.
Времето, когато социалната мрежа беше по пейките навън.
Времето, когато не ядяхме боклуци, защото баба беше жива и правеше мекици.
Времето, когато тъкмо разбирахме какво е животът, превеждайки си негърските текстове от песните на комерс изпълнителите зад Океана. За джендъри не бяхме чували, нито за интернет тролове. Знаехме само, че музиката ни вдъхновява да бием поредните връстници на мач или баскетбол на кошовете на гимназията.
Времето, когато живеехме за филма да идем на дискотека, да пием бира и да слушаме тия 5 парчета супер силно, докато се тресат джамовете.
ВИЖ ОЩЕ: НАЙ-СТАРИЯТ ФУТБОЛИСТ Е НА 51 Г.
Черпим те с 5 рап парчета от нашето детство.
Първата е на 14-15 години. Фифти сент преди да се разори и преди да дръпне ръчната. Дъ гейм, оня пич, дето хем беше гангстер на клиповете, хем не изглеждаше като клоун като сегашните балъчета.
Втората песен е на гениалния Еминем, който цел живот показва кво е да си артист и легенда. Дърт е вече, ама още си го може. Тука годината е 2002-ра. Некои от нашите читатели са били тогава просто едно желание у баща си.
На трето място слагаме нещо българско. “Вятърът ще бъде слаб от Запад…”. Годината е 2003-та. Усещаме го като малко след Втората световна война.
Не може да минем и без вечния 2 pac, брато. Годината вече не я знаем, щото беше бая отдавна. Бирите бяха вдигнати над глава, тялото се поклащаше неадекватно, а от очите почти потичаха сълзи от радост. Деба.
И петата песен… Ученически лагер на Албена, некви рускинчета, ходене на 2 педи от земята… Добро беше.
