Неговото име е Казуйоши Миура, брато. Той не играе за големите грандове, нито струва милиони евро. Въпреки това, японецът е сред най-актуалните футболисти в момента. Причината е, че той е на 51 години и подписа нов договор с настоящия си клуб „Йокохама“. В момента Миура е най-възрастният професионален футболист в историята. Той е централен нападател и е изиграл 37 384 минути, вкарал е 163 гола и е подал за други 52. Шампион е на Япония и Хърватия. Вдигал е купата на Азия, както и тази на Императора и Джей Лигата. Това обаче не е всичко. Избиран е за най-добър футболист в Азия и Япония. Ликувал е като спортист на годината в родината си. Изпреварвал е Гари Линекер и Зико за голмайсторски приз, а с Франкоо Барези се е бил, буквално. На 50-годишния си юбилей счупи рекорда на сър Стенли Матюс за най-възрастен професионален голмайстор. Дори влезе в книгата на Гинес, заради постижението си. Сега на Миура му предстои да изиграе 34-ия си сезон като професионален футболист, като това ще стори за състезаващия се в японската втора дивизия „Йокохама“.
„Няма да похабя контракта си нито за минута, нито за секунда – каза легендарният нападател. – Мисля, че искам да се изправя лице в лице с футбола и да ходя всеки ден на тренировка с максимална сила“.
Едва на 15 години, Миура напуска Япония и стига до Бразилия в преследване на футболната си мечта. Подписва с гранда „Сантос“, клубът на Пеле, и прави професионалния си дебют през 1986-а, когато е на 19. Още същата година преминава в „Палмейрас“.
През 1993-а вече е в родината си с екипа на „Верди Кавазаки“ (б.а. – днес „Токио Верди“) и става голмайстор и най-полезен играч на Джей Лигата, изпреварвайки и за двете награди световни звезди като Зико и Гари Линекер.
През същата година е избран и за „Най-добър футболист на Азия“.
Крал Казу, както е известен Миура, не пропуска да се пробва и в европейския футбол, като изкарва период под наем в „Дженоа“. Това се случва през сезон 1994/95. Така той става първият японец в италианската Серия А. Периодът на Ботуша обаче е сред най-разочароващите в кариерата му и то точно в годините, когато местния шампионат се смята за най-силния в света. Тогава обаче статутът на Миура е странен, тъй като заплатата му в „Дженоа“ се плаща от японски спонсори, интересуващи се от европейския пазар. Скромните физически данни на голмайстора правят адаптацията му трудна и това проличава още в първия му мач, когато той се изправя срещу „Милан“ и се сблъсква директно с великия Франко Барези. В откриващите минути Казу отнася удар в лицето и макар че успява да доиграе полувремето, на почивката е сменен и откаран в болница, където му поставят диагноза счупен нос и мозъчно сътресение. Японецът не се отказва и не след дълго бележи първия си гол в италианския елит. Това става в мач срещу „Сампдория“. Попадението обаче си остава единствено за него този сезон. „Дженоа“ изпада от елита и Миура се завръща в родината си.
Голямата драма в неговата кариера е, че не успява да играе на финали на световно първенство. И то при положение, че головете му извеждат Япония до първо участие на Мондиал в историята на страната. Той се разписва 14 пъти в квалификациите за Франция-98, но шокиращо не попада в състава за първенството. А две години по-късно се отказва от националния тим след 55 попадения в 89 двубоя.
През 1999-а играе за „Динамо“ (Загреб) и дори вдига титлата на Хърватия, въпреки че в 12 срещи не успява да се разпише. Впоследствие защитава цветовете на още два японски тима и на един от Австралия, като на сметката си добавя 148 мача и 57 гола.
Годината 2005-а е знакова за звездата – подписва с настоящия си клуб „Йокохама“. За тима играе от 38-годишен и вече е натрупал над 250 мача, като естествено държи и рекорда за най-възрастен голмайстор. Той бързо става любимец на феновете с известния си „Танц на Казу“, с който празнува попаденията. И макар головете му да не са много в последните сезони и той да има съотборници, по-млади от него с над 30 години, Казуйоши Миура все още не мисли за отказване от футбола.
„Никога не бих предположил, че ще играя до 50 – каза японецът. – Когато бях в 20-те си години, не мислех, че ще съм на терена дори на 40. Благодаря на феновете за тяхната подкрепа. Опитвам се да давам най-доброто от себе си. Наслаждавам се на всяка минута на терена. Надявам се да играя още. Може би до 60-годишен, ако имам сили“.
Миура обаче добавя, че по-скоро денят, в който спре да играе ще е този, в който ще умре. Дотогава обаче ще подобрява още доста рекорди – повечето от които са неговите собствени.
Снимка: Twitter