Brato.bg
Живата легенда на шоубизнеса и лайфстайла Божигол вече рита топче за “Ботев” Враца. Затова седнахме да му посветим нещо специално – едно дневниче, от което ще разберем повече за договорките му с кмета и първите трепети при сблъсъка с града под Балкана.
Вторник
08:23 ч.
“Треп-треп-треп-трепни-трепни-трепнииии…. и нееече ме бити и заспаче наадаа као яганце гладни…” – на телефона звъни номер, започващ с 092. Кой ли е? Вдигам.
-Бонжур, доброутро, пиянице!
-Ало, кой там?
-Къде одиш, бе, пустиняк? Кметът на Враца ти се обажда, баце. Сакам да те поканим за панаира, Цеца нема да ги има, ма шаа убаво. Сеги септември месец е он, да додеш като атракцеа, гондола си имаме, теб та немаме никакъв. Немаш отбор, па при назе може да се подпичкваш като голема звездъ. Ти си по-голем от борованска глАва!
Ей, тоя ме грабна от раз. Не можах да кажа нищо. Такова внимание не съм получавал откакто бях в “Ювентус”. Там даже седях на една пейка с Недвед и съм носил вода на Трезеге.
-Малки котета има ли във Враца? – питам кмета.
-Тука малките котета са големи кучета, но и без това агитките често пеят: “Оооооо… секс със животни”. Нема лабаво, баце Божи! Ще ти дадем апартамент на центъра, да си ладиш мадурите на бриза, който подуува от Балканя. Ше си цар и господар, баце, знаменосец.
Тоя нещо ми се мазни като Николета преди да иска пари за поредно зашиване на вагината. Отрязвам го с думите, че чакам предложение от чужбина, но ако такова не дойде, ще парафирам с “Ботев”.
Две седмици по-късно…
Четвъртък
06:15 ч.
Звъня на кмета след дискотека, твърдо решен, че повече капачки от бира не ми се ритат. Искам голове, искам да нося гордо №86 на гърба си, искам феновете да пеят името ми. Нищо от тези неща не ми се е случвало в кариерата. Може би Враца е моето място. От електроцентралата на Козлодуй може да ми стане нещо и да взема да си върна формата отреди 10 години. Знае ли човек…
Дава свободно, вдига кметът, сънен е:
-Кмете, Валерката е. Не Симеонов, бе, Божинов. Божигол, малкото коте. Да, да, футболистът, точно така. Решено е! Идвам. Спечелихте ме с мотото “Само “Ботев” (Враца) и тесни!”. И на мен ми е писнало да поря кофи. Искам да ми изпратите самолетен билет до Враца, шише от най-добрата ви ракия и фланелката на тима. Ама ако имате два пъти XL, че нещо съм се опущил. Как така нямате летище? И пътищата ви били зле и да не идвам с бегачката? Ми с какво да дойда? С рейса? 15 лева, ако го хвана от Централна гара в София. Няма ядове, аз съм народен човек. Идвам с автобус, вертолет, дринкин драйв, кот доди.
ВИЖ ОЩЕ: ЕТО КАКВО ЩЕ СПЕЧЕЛИ БОЖИНОВ ВЪВ ВРАЦА (ПЪЛЕН СПИСЪК)
11:30 ч
Решен съм да започна ударно в новия си клуб. За целта уча думи, които ще са ми от полза – омраз, плашипутарник, плякор, пароляк. Бахти, това е по-сложно и от италианския в Калабрия.
12:13 ч.
На Автогарата съм в София. Спират ме две циганки, викат, че хубави неща ме очаквали. Почват да ми врачуват. Казват ми, че скоро ще пътувам. На хубаво място ще отида и ще ми е широко около врата и тесно около шмайзера. Бах тия колко разбират! Щом познават бъдещето, значи знаят за предстоящото. Само човек, който знае какво им е на другите, само той си знае какво им е.
12:16 ч.
Взимам си билет за Враца, три хамбургера, един дюнер и нещо за ядене. За да гориш калории, трябва да трупаш калории.
12:44 ч.
В рейса никой не разбра, че съм Божигол. Шоферът само ме пита: “Азисе, ти ли си?” Мислех да му кажа, че не съм Васко, но пея по-добре от него. Обаче реших да не привличам вниманието върху себе си от сега. Ще се раздавам само за “Ботев”. Хапвам и лягам да спя.
15:16 ч.
Пристигнах! Настъпва еуфория на автогарата. Хора пищят, деца припадат. Щом някои пада в несвяст, значи не му е добре, лошо му е. Бог прощава, Божи – не, знаеш. Слизам от рейса и става страшно – камери, фотоапарати, микрофони и… Сашо Диков. Аман.
-Кажи ми, Валери, кажи ми честно, без преструвки и фалш, бъди честен с мен и ми кажи защо? Защо дойде в “Ботев” и какво те накара да направиш тази стъпка? Стъпка, която, повярвай ми, беше по-шокираща от завръщането на Петела като коментатор на мачовете по националната телевизия. Кажи ми?
-“Враца ми е като Ню Йорк. Автогарата е като Кинг Крос, а Буркана е като Сен Тропе. Само “Ботев” и тесни! Когато Валери е честен, значи говори истината, Саше.
16:38 ч.
Официалното представяне ще е при кмета. Снимат ме с шал и фланелка. Аз екип не съм обличал от миналата година, не знам дали ще ми стане…
-Бах та в животното, на живо си като турме – вика ми кмета.
-Мерси за комплимента, Вие също сте готин пич – отговарям.
-Валерка, наглътал си се като бибе с цифки, но в “А” група требва борба. Само ще кажа на домакина да не пуска валяка повече на терена, ти ще валираш, бродираш и пориш. Бахти удара направихме с тебе! Имаш само една клауза в договора. Да не ми идваш на гости, че ще трябва да тегла заем – чувал съм, че едеш и пиеш, докато има. След два дни сме ти уредили контрола. Дебютираш срещу ЦСКА, ама второто.
ВИЖ ОЩЕ: 5 МЕСТА В СЕВЕРОЗАПАДА, НА КОИТО ВАЛЕРИ БОЖИНОВ ДА ЗАВЕДЕ ЖЕНА СИ
19:33 ч.
У Враца е много яко! Хората ме гледат като важен и ме третират като гледен. Нямам търпение да цункам емблемата и да ги подкарам с шутове.
21:15 ч.
От бивши съотборници разбирам, че за да си част от “Ботев” (Враца), трябва да можеш да пиеш по шише ракия без да ти личи. По-опитните го правили преди тренировка, за да им се получават финтовете. Този трансфер вече започва да ми изглежда все по-тегав. Такива очаквания към мен не е имало и в Серия А. Приемам обаче предизвикателството и сядам с втория ми баща да тренирам на масата.
03:15 ч.
Пускай сърбете, баща ми. Я съм Божигол. Последен в Италия, пръви у Враца…
06:30 ч.
Лягам си смазан след серия от тренировки. Тая работа да си пустиняк не е никак лека.
КУПИ СИ НАШАТА ОТКАЧЕНА КНИГА, БРАТО – ЦЪКАЙ СМЕЛО
Петък
13:50 ч.
Първа тренировка с екипа на “Ботев” (Враца). Стъпвам на терена и очите ми се пълнят със сълзи. Тренирал съм с играчи като Павел Недвед и Сашо Дел Пиеро, а сега трябва да се пазя от шпагатите на Дани Гаджев и Венци Керчев. Стига се до там да моля Влади Гаджев да дойде във Враца, за да има с кого да си пия бирата и да ми подава на мачовете… така е, човек само когато знае кво му е, само аз си знам кво ми е…
14:30 ч.
Тренировката приключи по-рано, защото едно момче от отбора има рожден ден и ще ни води на агне в село Баница. Това е добър тийм билдинг, викам, а те ме гледат странно. Обяснявам им, че това е термин – тийм е отбор, а билдинг е изграждане, конструкция, даже сграда на нюйоркски. Продъжлават да ме гредат тъпо. Ако така се разбираме и на терена, нещата няма да се получат.
18:00 ч.
Отборът ми харесва. Момчетата са свежарки – пият, веселят се, че и доведоха на рождения ден някакви врачански мастии. Тия пият повече и от втория ми баща. Пращам снимки на Гаджев, за да го надъхам да дойде по-бързо. Тоя ми връща снимка как кърка с Есмералдо на Царско село. Пак ми се напълниха очите със сълзи… Винаги заедно и винаги разделени.
Събота
08:00 ч.
Събужда ме леля Снежка от долния етаж в квартирата. Направила мекички и иска да ме почерпи, защото дава мило и драго за “Ботев”. Разбрала, че Божигол – Цар футбол, Крал Артур, Кралица Церсей – е тука и е готова да помага. Мекичките са със сирене и поръсени с пудра захар. Удрям една тава, оригам на пържено олио, ама е добре, че до мача има десет часа. Ще слегне, бах мама му!
***
18:14 ч.
Мачът започна преди 14 минути, а аз още не знам къде се намирам. От толкова ядене ми става лошо. А и слънцето пече. Сбирам границите и припадам. Чувам свирката на съдията. Бият ми шамари. Някой ми бърка и в гъза. Не там! Тук и на Есмералдо не давам, а той шиба всичко, дето мърда. По едно време отварям очи. Разбирам, че реферът е дал дузпа. Взимам топката и я залагам. Шут – аут! Съдията свири да преповтарям, тоя е наш човек. Бия – пак аут. Какво става, бе, деба. Реферчето обаче е решил, че ще потретвам. Тоя май е приятел на бат Бойко. Ще ми даде да бия до гол. Бия трети път – пак аут! Съдията свири четвърта дузпа и на мен ми пада пердето.
-Джингиби, ти нещо подиграваш ли ми се – питам го.
Той отменя дузпата и става за смях на всички. Публиката го псува, него ли, мен ли – не знам. Така пече това слънце, че не мога да мисля. Изцеди ми силичките, започвам да огладнявам. А човек само когато е гладен, не знае какво му е…
АКО СМЕ ТЕ ИЗКЕФИЛИ, КУПИ СИ НАШАТА ОТКАЧЕНА КНИГА, БРАТО – ЦЪКАЙ СМЕЛО
