Футбол край китове и айсберзи

Не се случва често да гледате футболен мач, а погледът да ви спира едновременно на айсберзи и плуващи китове. Но пък ако сте попаднали в тази ситуация, значи сте на най-необичайното място, където спира Цар Футбол. Там първенството продължава точно една седмица. Сетихте ли се къде е тази екзотика? На остров Гренландия!

Географското положение със сигурност провокира много предизвикателства, когато говорим за футбол. Гренландия е на площ колкото Германия, Франция, Испания, Италия, Австрия, Швейцария и Белгия взети заедно. Но само 20 процента от тези ширини са населени с хора. Останалата част са ледени полета, които са втори по големина след Антарктида.

В Гренландия почти няма равна местност, тревата е рядкост. В продължение на девет месеца е абсурдно да играете футбол навън, тъй като обикновено снежната покривка е повече от два метра. Огромните разстояние между градовете и непредвидимите климатични условия правят пътуванията понякога дори невъзможни. Дори през лятото. А така нереалистично става и организирането на футболен календар.

И все пак, гренландците също са поданици на най-популярния спорт по света. Имат си отбори, имат си и първенство. Е, то продължава само 7 дни, но колкото – толкова!

В Гренландия има 5000 футболисти, което е 10 % от населението. През тази година те се насладиха на 47-ия национален шампионат като до 2016-а мачовете се играеха само върху пясък и камъни. С други думи най-ангажираните хора по време на двубоите са лекарите и рехабилитаторите. Много пъти по време на мачове футболисти са напускали „терена“ със счупени кости и тежки охлузвания.

„Най-често играехме на твърд пясък – казва Йоханес Грот, капитанът на шампиона В-67. – По терена имаше остри скали и удариш ли се в тях, боли, много боли.“

„Адски трудно се контролира топката върху такива условия – допълва картината халфът на тима Патрик Фредериксен. – Никога не знаеш къде ще отлети или как ще отскочи.“

Най-големият проблем в играта е за вратарите. „За да пазиш в такъв мач, трябва да си наистина всеотдаен – признава Йохан Фредрик Зееб, който спечели титлата през 2013 година. – Винаги трябва да облечеш по няколко ката дрехи. А когато ги свалиш, не можеш да преброиш раните по себе си.“

Дори на новите изкуствени терени футболистите предпочитат да носят ръкавици и клинове в опит да се опазят от контузии. Преди 2 години Гренландия направи постъпки да стане пълноправен член на ФИФА. И в името на тази кауза бяха инвестирани средства за няколко изкуствени игрища. „Постигнахме споразумение със световната централа да развиваме футбола в Гренландия“, каза президентът на датския футболен съюз Йеспер Мьолер.

Ходът е логичен, защото Дания е държавата, под чийто контрол е огромният остров. Планът е до 2021 година да бъдат направени 6 терена с размери според критериите на ФИФА. А вече са готови 11. „Бъдещето на гренландския футбол е светло“, отсече Мьолер.

През тази година първенството се игра в град Кекертарсуак на остров Диско. Това е древно вулканично островче, което е оборудвано с нов терен. Намира се между червени планини от едната страна и черен пясък от другата. Наричат го още Големия каньон.

За да се класират за едно от 8-те места в първенството, 40 отбора в страната играят регионални турнири през юли. И до финала стигнаха шесткратният шампион В-67 и IT-69, градския съперник от столицата Нуук. След многото пропуски на най-силния тим в страната, редовното време завърши с атрактивното 2:2. Герой на мача стана Пери Флайшер, вкарал победнот попадение за IT-69 при дузпите. „Създадохме този клуб от нищото през 2014 година и сега сме за първи път шампиони на Гренландия“, възкликна капитанът Зееб.

Създателят на IT-69 Алан Гайслер пътува 18 часа с лодка до остров Диско и обяви мача като най-голямата гордост в историята на клуба.

Сега футболистите в Гренландия започват… 10-месечна подготовка за новия сезон. Тогава стартират първите официални мачове от новата кампания.

Източник: Труд