Футболът в Афганистан – кръв, пот и сълзи

Последният път, когато светът чу за футболът в Афганистан бе преди година. Тогава вниманието на световните медии привлече едно дете с найлонова торбичка, което искаше да прилича на своя идол. Става въпрос за Муртаза Ахмади, 5-годишeн малчуган, облечен в синьо-бял плик за хранителни продукти, на чийто гръб с флумастер пишеше Меси.

Месеци по-късно от световната организация ООН помогнаха за среща между афганистанското дете и един от най-добрите играчи в историята на футбола. Двамата се прегърнаха в Доха, където “Барселона” игра приятелски мач с “Ал-Ахли”, а Ахмади бе официалният талисман за двубоя. Впоследствие семейството на детето избяга в Пакистан, заради страховете им, че набралото популярност момче може да бъде отвлечено. Нещо, което е често срещано явление в собствената му страна.

Подобен инцидент подчертава проблемите в държавата, която продължава да бъде силно разделена след десетилетия на насилие и бурни конфликти. Тази объркана история е само щрих от впечатляващата работа, която доведе до популяризирането на най-великата игра и най-вече създаването на афганистанската Висша лига.

В местното футболно първенство се състезават 8 отбора, шампионатът продължава едва 3 месеца – от август до октомври, а всички 18 срещи се играят в един град – Кабул. Фактът обаче, че тази лига изобщо съществува утвърждава мнението, че футболът е повече от игра. Тя успява да накара най-големите кошмари да бъдат забравени, поне за малко повече от 90 минути.

Макар да бяха организирани мачове преди началото на афганистанската Висша лига през 2012-та – същата година, в която НАТО официално обяви планирано изтегляне на войските си – създаването на този шампионат представляваше голяма крачка напред. Не само за футбола, а и като цяло за хората, бягащи към надеждата и далеч от куршумите на калашник.

Но… в интерес на истината трябва да се признае – футболът винаги е бил популярен в Афганистан. Местната централа е създадена през 1933 година и става член на ФИФА през 1948-а. Тогава Афганистан играе на олимпиадата в Лондон и губи с 0:6 от Люксембург. Част е от Африканската футболна конфедерация от 1954 г. до сега.

При талибанския режим от 1996 до 2001 г. футболът едва оцелява като до Европа стигат слухове за нападения на мачове и дори за отложени заради боеве срещи. Понякога е имало и брутални наказания, включително публични екзекуции, изпълнявани директно на стадиона. Въпреки опитите да се върне афганистанския живот към някаква нормалност през последните няколко години, талибаните все още са в страната. И по тази причина от съображения за сигурност, мачовете в местната Висша лига се играят само на два стадиона в столицата Кабул.

Както прилича на страна, която е свикнала с влиянието на външни сили и помощ, редица международни партньори подкрепиха футбола финансово. Световната футболна централа ФИФА инвестира 1,5 млн. долара от 2005 година, главно за подобряване на терените и изграждане на седалище на местната централа. Германската и английската футболна федерация участваха в програма по финансиране на местния шампионат чрез своя инициатива. Дори британското правителство бе активно в начинанието. Дейвид Камерън и Майкъл Оуен поделиха военно двуетажно легло, когато летяха до лагера в Бастион през декември 2013 година, за да помогнат за развитието на спорта в Афганистан.

А осемте отбора, които участват във Висшата лига представляват 8 основни региона на страната. На финала миналата година играха “Де Майуанд Аталан”, клубът от югозападната част на Афганистан, която остава талибанска крепост и център на бунтовете, срещу “Шахен Асмайе” от Кабул, сърцето на правителството. Два футболни отбора от противоположните краища на политическия спектър, които успяха да се срещнат и да играят незабравим финал пред пълни трибуни. Столичният отбор спечели с 2:1.

Премиите пък се раздават в долари. След една победа, играчите на “Де Майуанд Аталан” получиха по 100 “зелени” на ръка още на терена.

Кръв, пот и сълзи

Както навсякъде по света, така и тук, двубоите се излъчват по телевизията. Абсолютно всеки мач се предава на живо по два национални канала “ТОЛО” и “Лемар ТВ”. През 2016-а бе отчетен ръст от 57% от аудитория пред малкия екран по време на двубоите.

“Футболът тук е страст, която носи много радост и щастие – каза Крис Макдоналд, съосновател на лигата. – Отне ни много кръв, пот и сълзи, за да бъдем там, където сме днес. Футболът държи младите далеч от потенциалните клопки като екстремизъм или наркотици.“

Ръст има и в отборите, които са под егидата на Лигата. През 2006 година са картотекирани 20 000 играчи в различни възрастови групи. През 2015-а цифрата достига 54 000. Любопитното е, че хиляда от тях са жени, които играят в собствено първенство.

Цените на билетите са по-евтини от тези в България. Място във ВИП ложите струва долара и половина, а нормален билет се продава срещу 50 цента.

В Афганистан могат да се похвалят, че вече са стъпили върху една стабилна основа за развитие. По-рано тази година, бившите шампиони от „Шахен Асмайе“ станаха първият местен клуб, участвал в турнира за Азиатската футболна конфедерация, еквивалент на Лига Европа. Тимът загуби квалификациите си от таджикистанския “Кхосилот Фаркхор” с по 0:1 и в двата мача.

Националният отбор на Афганистан пък вече се радва на известен успех. Националите на страната спечелиха южноазиатското първенство по футбол през 2013 г. На финала победиха Индия с 2:0. Следващата им цел е да се класират за Африканската футболна купа след 2 години. Домакин е ОАЕ.

Нюр Хюсин пък е най-популярният футболист в страната. Като малък бяга от войната от родния си трад Мазари Шариф. Тогава е 5-годишен бежанец. Сега е играч на английския “Кристъл Палас”. И въпреки, че няма мач за тима от Висшата лига, Хюсин започна добре с 9 срещи и един гол за “Акрингтън Стенли” в Лига 2. Скоро младите в Афганистан може да се разхождат с негов екип, което ще бъде заслужена еволюция от онзи найлонов плик на Муртаза Ахмади със „синьо-белите“ райета.

Източник: “Труд”