Brato.bg
Върховната Рада в Украйна призна бойния гопак за национален спорт. Традиционният танц се свързва с казаците от Запорожката сеч. Бил е масово практикуван от ХVI до ХIХ век, но само от мъже. Превърнат в своеобразно бойно изкуство, за него в съвременна Украйна ще се отделят държавни пари. Властите в страната очакват новият спорт да „съдейства за възраждане на националните културни традиции и патриотичното възпитание на украинците“. Това не е прецедент в света – в много страни се разчита традиционните спортове да дадат принос в националната самоидентификация.
Боен гопак
Нещо като украинска капоейра – бойно изкуство, създадено на базата на танц. Смята се, че води началото си от запорожките казаци, но на практика се развива през 80-е години на ХХ век, при това само в западна Украйна. Първото състезание е през 1997-а в Лвов. До момента в Украйна са открити десетки школи, а от спорта се очаква да откаже младежта от алкохола, цигарите и наркотиците.
Яйчен многобой
Британците са майстори в създаването на спортове, но също и на необичайни забавления – от хвърляне на греда, до надбягване с човек на легло. И най-абсурдните на пръв поглед състезания се провеждат като олимпийските – с правилник, съдии и ентусиазирана публика. В централните графства статут на национален спорт е придобил яйчният многобой. Състезателите си подхвърлят яйца от разстояние, бягат с тях или пък се опитват да задържат възможно най-много бройки. Коронната дисциплина е „руска рулетка“ – участниците чупят яйцата в главата си без да знаят кое от тях е сварено.
Бузкаши
Това е жестока средновековна игра, на която героят на Силвестър Сталоун от „Рамбо 3“ се състезава с коравите афганци. Състезателите са на коне, а вместо топка използват труп на теленце или коза. Целта е единият отбор да обгради другите състезатели в кръг и да им отнеме „топката“, а за целта са позволени удари с пръчка по главата. Конете, използвани за „бузкаши“ от малки се приучават към болка и удари. Историята на спорта познава и смъртни случаи, но това не е причина да се спира мачът, тъй като победата означава големи подаръци от богати спонсори.
Бирена буря
Колоездачите обичат да казват, че когато си на седалката е позволено да пиеш всичко. Но за участниците в „бирената буря“ в Уелс дори е задължително. По време на местния фестивал на пивото се провежда необикновено състезание с велосипеди – колоездачите трябва да преминат през определени пунктове, където да изпият предвидените количества алкохол. За да победиш в това състезание, трябва да поемеш напитките без да паднеш от седалката или да спреш да въртиш педалите.
Техо
Това състезание също свързва спорта с пиенето, но въпреки това бе прието за национален спорт на Колумбия преди 10 години. Корените на муса са още от колониалните времена, когато жените в Новия свят били малко. За да покорят сърцата им мъжете трябвало, освен всичко друго, да им устройват салюти като взривяват дъска с барут. Майсторът на най-яркия фойерверк бил най-привлекателен за дамите. А къде е мястото на питието? Преди взрива участниците се нуждаели от прилив на кураж за да не им трепне ръката. Може би затова в съвременна Колумбия всеки отбор по този опасен спорт има за спонсор… пивоварна.
Борба с пръсти
Преди 300 години това е най-разпространеното развлечение в баварските пивници. Противниците хващат с един пръст кожена лента, а целта е да издърпат противника над масата. Професионалните състезатели тренират като окачват тежки гири на средния си пръст.
Спортът е популярен и до днес, като президентът на Международната федерация по биатлон Андерс Бесерберг показа неподозирани умения в него. И въпреки напредващата си възраст победи няколко действащи биатлонисти по време на Световната купа в Руполдинг.
Капстекинг
Това занимание е предшественик на популярната игра тетрис. Разпространено е в Сингапур и местните държат на него дотолкова, че осигуряват безплатно обучение на всички желаещи туристи. В тази игра също присъстват чаши, но в тях не се налива нищо. Целта е от тях да се изгради възможно най-голямата пирамида за най-кратко време. Освен по скоростта на изпълнение, строежите на отборите се оценяват и по проявената креативност.
Блатен футбол
Всяко дете знае, че футбол може да се играе не само на трева, но и навсякъде другаде. Но на малко хора би им хрумнало да го правят в кал. Родината на блатния футбол е страната на хилядата езера и също толкова блата Финландия. Първоначално играта е сезонна – през пролетта и есента и е била част от тренировките на местните скиори. Така получава популярност и извън родината си. Основното правило – преобличането е забранено! Един играч трябва да може да завърши мача с толкова кал и вода, колкото дрехите и обувките му могат да съберат. Нерядко се случва някой буквално да остане неподвижен заради тежестта и умората.
В последните години Финландия загуби господството си в международните състезания и претърпя няколко загуби от източния си съсед. Като предимство на руските играчи може да се посочи фактът, че дори на професионалистите в истинския футбол в страната се случва да играят в истинска кал, най-вече през есента.
Източник: В-к “Труд”
