От доста време два пъти годишно ни се налага да местим стрелките на часовниците си ту напред, ту назад, а по масмедиите непрекъснато ни повтарят, брато, че сме преминавали ту в лятното часово време, ту в зимното такова. Но задавал ли си си въпроса защо го правим и от кога е тази ‘традиция’?
Лятното часово време е система, изработена да „спестява“ от дневната светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината.
Зимното часово време се нарича още астрономическо и продължава от последната неделя на октомври до последната неделя на март следващата година.
Преминаването от лятно към зимно часово време, освен че пести енергия, чисто икономически, осигурява на хората повече светлина и повишава активността им. Според много специалисти обаче смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник.
По голяма промяна на часовото време настъпва при полети със самолет, когато прекосим няколко часови зони. Ако прекосим повече от 1-2 часови зони след пристигането ни сме отпаднали и неработоспособни поради разликата между вътрешния ни биологичен часовник и местното време. Обикновено колкото зони сме прекосили, толкова дни ни трябват да се адаптираме. Някои хора твърдят, че пътуването на изток било по-стресиращо отколкото пътуването на запад, понеже нашият вътрешен часовник има цикъл малко над 24 часа и по-лесно приема закъсняването на местното време, отколкото подраняването му.
Защо местим часовниците с час напред/назад? Често се твърди, че първият предложил лятното часово време е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през далечната 1784 г. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано. За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в статията му „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916г. Скоро след това Великобритания последвала примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916г. А на 10 март 1918 г. американският Конгрес установява няколко часови зони и прави официално въвеждането на лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. От 1979 година до 1996 година включително лятното време започва от 0 часа на последната неделя на месец март/първата неделя на април и продължава до 0 часа на последната неделя на месец септември/първата неделя на месец октомври.
През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 3 часа в последната неделя на октомври. От 1999 година лятното време започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад – т.е до 3 часа астрономическо време.
119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят – Япония, Китай, Сингапур, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.
Тази вечер сме ние, брато. Когато стане 3:00 часа, просто бутни стрелката с един час напред и лягай да доспиваш. От нас толкова!
