Треньори, които не са играли

В света на футбола властва клишето, че трябва да си играл, за да може да си добър треньор. Това обаче не е точно така.

Има няколко мениджъри от световна величина, които никога не са играли професионално. Въпреки това са направили сериозно име във футбола и са постигнали уникални успехи. Така че явно е по-важно дали разбираш същността на играта, а не дали си обувал бутонки и си се състезавал на високо ниво. Защото в последно време в България, а и по света, станахме свидетели на много велики футболисти, които се заемат с треньорската професия, но в крайна сметка се провалят с гръм и трясък. Ето и петима от най-известните треньори, които никога не са играли професионално футбол.

Арсен Венгер

Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер никога не е играл професионален футбол. Французинът се е подвизавал предимно в местни аматьорски клубове, преди да получи треньорската си диплома през 1981 година. Единственият му трофей като футболист е титлата в Лига 1 в родината му със Страсбург, но той записва едва 3 мача през шампионския сезон 1978/79.

Венгер винаги се е славил с умението си да „чете” футбола и да се опитва да накара своите възпитаници да играят интелигентно, когато излязат на терена. Освен това французинът разчита много и на спазването на определени хранителни навици на футболистите си. Именно поради тази причина той е начело на един от най-славните английски клубове повече от 16 години.

Бил Стрът

Роденият през 1876-та година в Единбург Бил Стрът всъщност е зидар по професия. Той работи и като треньор в шотландските Клайд и Хартс преди през 1914-та да се озове в гранда Глазгоу Рейнджърс, като заема позицията помощник-треньор. Шест години по-късно той поема цялата власт в „синия” клуб. Стрът води Рейнджърс до умопомрачителните 34 сезона, като за това време те печелят невероятните 18 титли на Шотландия, 10 Купи на страната, 2 Купи на Лигата, 7 шампионата във военно време, 19 Купи на Глазгоу и 17 Купи на работниците на Глазгоу. Той е перфекционист. Стрът въвежда правилото футболистите на Рейнджърс да се явяват с риза и вратовръзка на тренировки. Легендарният специалист умира през в Глазгоу. През 2005-та ръководството на клуба поставя негова бронзова статуя пред стадиона на тима – „Айброкс”.

Ариго Саки

Италианецът се подвизава дълго време по долните дивизии на Ботуша и не успява да пробие в професионалния футбол. Така той се ориентира към треньорската професия. Първият му отбор е Парма в средата на 80-те години. Ариго Саки обаче бързо хваща окото на собственика на Милан Силвио Берлускони. Това се случва след като отстранява „росонерите” за купата. В началото той се учи на „Сан Сиро” от Фабио Капело и Нилс Лидхолм. Саки обаче е поставен под сериозен натиск от страна на медиите в Италия, тъй като няма никакъв опит дори като футболист. Той обаче бърза да им отговори: „Не е нужно жокеят да е роден кон, за да е добър.” Всички специалисти определят Ариго Саки като човека променил тотално италианския футбол през 80-те години. Той налага различен стил на игра. Саки е привърженик на зоновата зашита и преса по целия терен, което трудно се възприема от част от звездите на Италия. През годините той води Милан, националния отбор на „Скуадра адзура”, Атлетико (М) и Парма. В испанския колос Реал (Мадрид) пък работи като директор.

Карлос Алберто Перейра

Легендарният Карлос Алберто Перейра никога не е играл организирано футбол. Ако трябва доказателство, че не е задължително да си бил професионален състезател, за да бъдеш велик треньор, то е именно бразилецът. Перейра е водил пет различни национални отбора – Гана, Кувейт, Саудитска Арабия, Бразилия и Южна Африка. През кариерата си Карлос постига забележителни успехи. Специалистът извежда Бразилия до световната титла през 1994-а и печели Копа Америка през 2004 година. През 2005-а Перейра триумфира и Купата на конфедерациите. Също така участва на пет Световни първенства. На клубно ниво Карлос Алберто Перейра успява да спаси от фалит Флуминзе и в последствие да ги изведе до титлата в Бразилия. Кариерата си започва като кондиционен треньор в Као Кристовао, за да достигне до върха.

Жерар Улие

Жерар Улие играе само на аматьорско ниво. Той обаче не успява да се реализира като футболист и решава да започне да учи. Улие се записва в университет, където учи почасово. В крайна сметка Жерар става директор на École Normale d’Arras (училище във Франция). На 26-годишна възраст френският специалист решава да напусне поста си. Той става играещ мениджър на аматьорския Льо Туке. Жерар Улие бързо бива забелязан и се ориентира само към мениджърската професия. През годините той води националния тим на Франция, Пари Сен Жермен, Ливърпул, Лион и Астън Вила. В отбора на „мърсисайдци” той печели пет трофея в рамките на един сезон.

Текстът е публикуван във в. “Репортер”. Сглобили са го двама наши приятели – Андрей Теодосиев и Бойко Димитров.