Актьорът Мариан Вълев е умен, татуиран и любимец на всички, брато, с ролята си на Куката в сериала “Под прикритие”. Да, единственото хубаво нещо, което върви по националната телевизия. Вълев даде интервю за новия брой на списание “MAXIM”, а ние пускаме само част от неговата изповед.
– Куката и Мариан приличат ли си?
– Не. Куката е хладнокръвен убиец, първичен в реакциите си, а аз може да съм емоционален, но не и първичен. Обаче когато три години работя над този характер, е нормално да прихвана нещо. Впрочем има много странна връзка между киното и гангстерите. В началото лошите са обект на изследване от страна на сценаристи и режисьори, а после жанрът става толкова популярен, че много гангстери започват да заимстват от Пачино, Де Ниро, Брандо…
– Ти изследва ли някакъв модел?
– Наблюдавах едно “лошо момче”, доста интересен. То е така, натрупваш ментални и емоционални преживявания и ги слагаш в т.нар. актьорско чекмедже.
– Фенките нежни ли са?
– Абе, аз нямам фенки! (смее се) Сериозно, явно съм щастливец, защото всички са адски толерантни – няма тълпи, които да крещят след мен, нито пък някой да е изразил лошо мнение. Ходя си по улицата най-нормално.
– Е, не може да нямаш някаква абсурдна случка!
– (замисля се) Хубаво де, веднъж спрях на бензиностанция до Ловеч и две момчета идват при мен – бавно, внимателно, гледат ме със страхопочитание… И в един момент: “Молим ти се, така и така, ела с нас до съседното село да говориш с нашия шеф, щото взе 20 овце, без да ги плати – поне да ги върне.” Аз им обясних, че съм само актьор, ама те не слушат. Даже извадиха 60-70 лева – толкова имали. Щял съм да го респектирам и да върне овцете. На вас ви е смешно, но много ме хвана яд, че бързах и не можах да им помогна.
– Защо криеш личния си живот?
– Е, кой толкова го интересува специално моят личен живот? Това са медийни глупости, само натрапват ненужни неща на зрителите. Според мен колкото по-малко знаят хората за един актьор, толкова повече му вярват на екрана. Така Куката ще го приемат като Куката, а не като… Ето, наскоро четох, че съм сменил три любовници за една седмица…
– Остахте ли приятели?
– Майтапът настрана – нямам случай да съм се карал с момиче след раздяла. Какво делим, че да се караме? Пичове, всеки е бил огорчаван и разочарован, и в реакцията се крие силата на човешкия характер – един преодолява болката, друг се превръща в злодей.
– Ти?
– Аз вярвам, че най-важното е да запазиш достойнството си. Чак сега започвам да разбирам стойността на клишетата – достойнство, смирение, любов, нежност, толерантност. Това са важните неща.
– И Хеви Метълът!
– Да! Ейй, бях на 11-12 и с приятели слушахме “Kill’ Em All”, първия на Металика. Във Варна, под една липа, ама точно по времето на най-якия комунизъм. Изведнъж поглеждам – около нас 20 милиционера. Хем ядохме бой, хем ни обръснаха главите, което беше голям срам. Оттогава съм неразривно свързан с хевиметъла.
– Много ни кефиш! Как да станем като теб?
– Като мен? Ама какъв модел за подражание съм аз? Айде стига с такива въпроси, че вече не знам какво да отговоря.
