„Часът на героите“ – истинска история за истински хора

„Часът на героите“ – истинска история за истински хора

p_253483
Приготви се да изтръпнеш от напрежение, да те побият тръпки, да се наместваш нервно на стола в киносалона, да се препотиш леко, а защо не и да пуснеш сълза в края на филма, брато. Всички тези емоции стоят зад „Часът на героите“ – филм, който си заслужава да гледаш. Това не е рекламен трик, а факт, защото именно така се чувствахме във времето, когато гледахме въпросната продукция по романа на Майкъл Туджиъс и Кейси Шърман.

Забрави за „Завръщането“ и Леонардо Ди Каприо, забрави и за „Марсианецът“ или която е да е блудкава драма, която си гледал в последно време. Това, което видяхме в продукцията на режисьора Крейг Гилеспи е по-внушително и от въпросната буря, която се вихри от началото до края на филма. Забрави и за „Титаник“ аналог, който се опитахме да направим по време на филма, но се отказахме още в самото начало.

maxresdefault

Държим да отбележим, че всички тези впечатления са натрупани, след като сме влезнали на медийната прожекция без каквито и да е очаквания и предразсъдъци. Единственото, с което по това време бяхме въоръжени бе чаша сутрешно кафе, което да разсъни сетивата ни предвид факта, че е по това време часът бе едва 10:30 ин дъ морнинг.

Съвсем наскоро написахме негативен очерк за комедията „Баща в излишък“, който бе и напълно заслужен с оглед на видяното. Тогава признахме, че не сме хейтъри, а ценим истински качествените филмови творения. Е, лентата на Крейг Гилеспи е точно такава. Тя пресъздава история от далечната зима на 1952 г., когато масивна буря връхлита Нова Англия, помитайки всичко по пътя си на Източното крайбрежие, включително два петролни танкера – „Пендълтън“ и „Форт Мърсър“, които са разцепени на две. Всичко, което споменаваме до момента се е случило и в действителност, на същата тази дата, през същата тази година. Тогава началникът на Бреговата охрана в Чатъм (Ерик Бана във филма) изпраща на спасителна мисия моторизирана дървена спасителна лодка с екипаж от четирима души, начело с капитан Уебър (Крис Пайн).

Pendleton_Coming_Home
Архивен кадър на на спасителната акция от 1952 г.

Тук някъде ни се ще да спрем с разказа, за да не помрачим двучасовия снежен трилър, който те очаква. Иска ни се само да вметнем, че това е една трогателна история, която в действителност се е случила в момент, в който в бурния океан са се надигали 20-метрови вълни, а въпросната буря е била о.

Всичко, което ще видиш във въпросните 120 минути е изпипано и прецизно поднесено на зрителите, за да станат част от драмата, развила се преди повече от 60 години на хиляди километри оттук.

Това е една велика история за човешкия дух, за миговете, в които жертваме себе си в името на дадена кауза, за времената, в които да рискуваш живота си в името на това да спасиш десетки други не се е смятало за лудост, а за нещо нормално. Не са го направили за слава, а като част от своето задължение. Чувства, непознати за мнозина в днешно време. Това е една истинска история за истински хора.

Оценка:
[yasr_overall_rating size=“large“]