Стихове, песни и рецитали се леят в чест на мача Кличко – Пулев. Повечето от тях са посветени на Кобрата, разбира се. Ако Вазов прочете тези текстове, сто процента ще завиди, че не е дебютирал с тях, а със стихотворението “Борба”.
Добре, излъгахме. Ако Вазов ги прочете, най-вероятно ще се плесне по челото. Малко ни е гадно да го отбележим, но “Борба” е на много високо ниво в сравнение с това, което ще прочетеш тук. И все пак трябва да се тръгне от някъде. Да живее българската литература, а ние си пожелаваме да сме поети като Пишурката.
Как кой бе, брато?
Кръстьо Стоянов Пишурка е български учител, театрален деец, преводач, поет и народен будител. Роден е във Враца, получава добро образование и учителства в Лом. Там организира второто театрално представление в България с постановката на преведената от него пиеса „Многострадална Геновева“. Даже самият Христо Ботев го е възпял в неумиращия стих:
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!
Като ода за на баба ти хурката са и тези стихове за Кобрата… Понякога е по-добре да си замълчиш, колкото и да те напъва отвътре.
——————————————————————————————————-
Разполагаме и със стихотворение от Reneta Parvanova:
Когато Пулев падна на земята
И започна да брои съдията
Цялата България броеше
Да повярва тя нещеше
Никой за Кубрат не каза дума лоша
Щото българите паднеш ли те хвърлят в коша
Някак виждаш му сърцето
– за България се би момчето!
Но, Кубрат е силен и достоен Мъж
Силен не с крошета само
а и с името си българско голямо!
Силата да кажеш, „да аз бях победен,
Но ханско име нося и нии неще се предадем”
Той аз не казва, а говори „ние”
Кажете ми на мене вие
Има ли друг такъв силен и голям
Да окуражава нас кога е паднал сам!
——————————————————————————————————-
Творецът Недялко Янков също се е постарал да изпъкне в поезията:
“Войник”
В далечината някъде се вее
Трибагреник след страшна битка.
Широка му душата – тя се смее,
Макар на лице му да пише болка.
Не веднъж родината прослави.
Чест и гордост е за него
С юмруци едри, безпощадни
Да надвие противниково его.
Но как към него се обръщат,
Тез които гледат как се бие?
В спомени дълбоки те се връщат
… Кубрат е неговото име.
Не малко бяха онез момчета –
Здрави, бързи, за победа жадни,
Които имаха веднъж “късмета”
С Хана да премерят данни.
Падат те, слаби са, лабилни
Под атаката на българския лъв.
Не във физиката му са все сили,
А и в прабългарската, тежка кръв.
За българския род той е пример.
На какви неща сме способни ние.
На какво е могъщ силен характер.
За какво туй сърце силно бие.
С почит наблюдавам и се чудя …
Как се е борил и е надвил
Таз съдба му писана, ехидна?
От нея никога не се е крил.
През какви премеждия е минал,
За да стигне този негов връх?
Колко ли горчивина той е виждал
Само и само за да стане пръв?
На ринга той ще излиза скоро,
Всеки българин дъх ще затаи.
И накрая, макар и морно,
Ръцете му ще бъдат вдигнати.
Победоносно!
Като на войник…
——————————————————————————————————-
И певци песни за него пеят:
Това вече ни е трудно да го коментираме:
——————————————————————————————————-
Г-жа Olia Al-Ahmed също записва името си със златни букви в залата на славата и поезията:
Посвещавам на Кубрат Пулев – Кобрата!
„ПРОДЪЛЖАВАМЕ НАПРЕД!”
Ако животът ми бе ринг,
И в средата боксовата круша,
Като в роман на ужаса от Кинг,
Врагът от метри ще надуша!
Без да пожаля никой ще се бия,
Ще смажа всичките си врагове,
След боя, кръвта им ще отмия,
Съвестта ми чиста да се прибере…
Ако ринга ми се стори малък,
А боксовата круша твърда,
Врагът ми обезсилен, жалък,
В краката ми едва ще мърда!
Силата е в разума, а не в юмрука,
Победа или загуба –
На кой му пука!
Винаги Победа! – каза ми Кубрат,
Разбира се Победа!- повтори неговият брат!
Победа – на ринга на живота ,
Където всеки рунд е нова квота.
„Продължаваме напред!
Продължаваме напред!”
Изрече истинският Българин,
В своят нов завет!
——————————————————————————————————-
10 точки и за Васко Делиев, който по всичко личи, че също е поет:
Един боец, една мечта.
Един баща, запалил искра.
Роден в България, красива страна,
за нея той дава сърце и душа.
А днес?
Днес мечта на цял народ,
с него сме духом и до гроб!
От “Младост 2” до зала “Уърлд О2”.
Кличко, трепери пред нашето момче!
——————————————————————————————————-
Накрая завършваме с нещо неотразимо. Директно от дъното на душата на Емил Лили. Емил Лили, Емиле, Лили, вие сте уникални! Извадката е от страницата на Пулев във Фейсбук:
ОЩЕ ЗА БОКСОВИЯ МАЧ НА КЛИЧКО И КОБРАТА: