Днес решихме да посветим материал на една от най-големите ни футболни легенди, като публикуваме 40 размисли на Георги Аспарухов за футбола и живота въобще, споделени от него по различни поводи, брато. Почти всички звучат като максими и са актуални и днес.

Аз съм безкрайно щастлив, защото моето хоби е…моята професия!

Футболът е с нищо несравнимо удоволствие, което ЗАДЪЛЖАВА.

Единадесет души – това още не значи отбор! Качествата на всеки може да бъдат индивидуални, но да се допълват взаимно…

Избери си от големите играчи един, на когото да приличаш, без обаче да губиш своя собствен почерк и да се превръщаш в напразен подражател.

Вярно е, че футболът не е балет, ама не е и ръгби!

Ако вдигах щанги и поставех някакъв рекорд, това щеше да е мой съвсем личен успех. Но футболът е колективна игра и победата винаги е обща!

Ако не си голям футболист като Котков, поне бъди спортсмен като него!

“Не разчитай на това, на което всички разчитат!”- никога няма да забравя тези думи на Витлачил. Аз самият винаги съм разчитал на изненадата….

Помни, че няма скрити недостатъци!

Вторият в много случаи е по-достоен за шампионска титла, отколкото нейния носител… Уважавайте вицешампионите!

Няма малки противници!

Най-често побеждава съперникът, който е имал по-бърза мисъл.

Спортният съперник не е враг!

Най-лесно се губи от тим, който винаги можеш да победиш!

Никога не разчитай на чуждия неуспех, а само на своята собствена победа!

Не оправдавай загубите си с лошия шанс! Това е равносилно да кажеш, че победите ти са съвсем случайни…

Играй за гол!

Бори се винаги за красива, честна победа!

Бъди неподражаем!

Публиката никога и за нищо не е виновна, тя винаги има право!

Когато излизам на терена, обичам да поглеждам към пълните трибуни. Като ти ревне тази публика, как да не се хвърлиш!

Понякога публиката е неблагодарна и жестока тъкмо към най-добрите, а към “средняците”, вероятно поради безразличие, е много щедра. А може би точно така трябва да бъде?

Публиката никога не е доволна, когато герой на мача стане съдията!

Помни не само успеха, но и мъката, с която си го постигнал!

Колкото и да съм уморен, победили ли сме, умората ми е сладка!

Ако си постигнал незаслужена победа, имай достойнството да не лъжеш поне себе си!

От много спортно щастие, от неописуема радост винаги ме хваща страх. Защото човек неволно се отпуска и тогава идват неприятни изненади….

И хвалебствията и ругатните са еднакво вредни! По-добре да се направят анализи, да се дадат препоръки…

Може би не съм справедлив, но не обичам интервютата. Каквото имам да кажа, казвам го с играта си на терена, доколкото мога. Останалото са празни приказки…

Най-много се огорчавам от това, че понякога не те разбират свои хора…

Не се сърди, че те замерят- те нямат друг начин да те достигнат!

Щом играеш за България, не си играй!

Когато отида в чужбина, не чуя ли българска реч, съм като болен! А като я чуя, все едно съм взел допинг…

Имам странното чувство, че когато играя, ме осветява някакъв огромен прожектор. И всички непременно следят дали няма да сбъркам. Това много ми пречи и много ми помага едновременно!

В спорта никога няма “таван”…

Учи се от малки и големи!

Помни кой на какво те е научил!

Човек трябва да бъде майстор или да се откаже!

Хората, които въобще не се интересуват от спорт, не са по-малко ограничени от онези, които не изпитват интерес към музиката, театъра или което и да е изкуство…

Още по темата:
Интервю с Гунди от 1965 г.: Дали създадох удоволствие на зрителите?