Ливърпул се превърна в машина за победи

Ливърпул се превърна в машина за победи

lfc

Алекс Фъргюсън го видя. Диего Марадона също бе там. Както и Роберто Мартинес, и Рой Ходжсън. Да не пропускаме и Оле Гунар Солскяер, който седеше в ложите на „Олд Трафорд“, гледащ невярващо през пръсти към терена.

Ами Дейвид Мойс? Мениджърът на Манчестър Юнайтед дълго ще сънува кошмари след поражението с 0:3 от Ливърпул. Уейн Рууни заяви, че това е най-лошият ден в живота му. Да, през уикенда, когато цял свят бе включил телевизорите си, за да се наслади на поредната порция от най-свирепото английско дерби, всички видяха за какво става дума. Видяха в какво са се превърнали мърсисайдци. По-точно – в какво ги е превърнал Брендън Роджърс.

Претендент за титлата? Няма спор! При девет мача до края на кампанията червените отново са в екшъна. Наставникът им ги определи като кученца от породата чихуахуа, но захапката им е като на булдог ръмжането също. Те са отборът в най-добра форма във Висшата лига.

 Steven-Gerrard-2013-Liverpool-Wallpaper-1360x768

Срещу все още актуалния шампион, Ливърпул бе като касапин, безмилостно разполовяващ поредния труп. Беше по-силен, по-бърз, по-издръжлив и по-умен. Имаше повече вяра в собствените си възможности, повече увереност и повече класа във всяка отделна линия. Накара съперникът да се предаде доброволно, като категорично даже не ни демонстрира най-доброто, на което е способен.

Това е, което Роджърс създаде. И което обеща да сътвори още на първия си ден на „Анфилд“. Машина, която умее да печели, и то убедително. Тим, с който привържениците да се гордеят и отъждествяват. „Накарайте ни да мечтаем“, пишеше на един плакат в сектора за гости на „Олд Трафорд“. Е, едва ли феновете на скаузърите са очаквали подобно нещо дори и в най-смелите си мечти.

140316-026-Man_Utd_Liverpool-1074x483

В крайна сметка 3:0 е отлично. Не е като онова 4:1 през 2009 г., което завинаги ще остане в историята. Но представянето в неделя бе някак по-завършено, по-специално. Юнайтед може и да не е в най-доброто си състояние, но в случая бе размазан, разбит, разпердушинен.

Основна заслуга имаше, естествено, Стивън Джерард. Капитанът на червените е видял много за дългата си и богата кариера, но вероятно и той се щипе сега, опитвайки да се увери, че не сънува. Имаше времена, в които медалът от Премиършип изглеждаше толкова далеч, колкото е слънцето от Земята. А сега е удивително близко. Няма футболист, който да го заслужава повече от него. Може да звучи хиперболизирано, ала този човек заслужава всяка добра дума, изречена по негов адрес. Все пак говорим за най-великия английски играч от това поколение.

 original

Двете му попадения от дузпи бяха с огромна заслуга за триумфа, но представянето му в средата на терена бе майсторство в най-висша форма. Има много начини да си лидер на един отбор, но малцина са тези, справящи се по-добре и с по-голям авторитет от Стиви Джи. Още в първите минути показа колко е безкомпромисен, стряскайки Фил Джоунс със свиреп, но чист шпагат. Секунди по-късно направи един от характерните за него 60-метрови пасове, които намериха целта с точност до милиметри. Той просто контролираше събитията на игрището. Печелеше високите топки, помагаше смело в отбрана.

Получи донякъде нещастен жълт картон след сблъсък с Маруан Фелайни, но с помощта на неуморните Джордън Хендерсън и Джо Алън ни предостави урок по контролирана агресия впоследствие. Фелайни и Майкъл Карик опитаха да му се противопоставят. Никакъв шанс! Джерард спечели повече от 3/4 от единоборствата си, върна владението на топката на тима си дузина пъти, завърши успешно 89% от подаванията си. Жалко е само, че не бе възнаграден с удивителен хеттрик. И все пак е по-важно, че пред погледите на цял свят той се раздаде до краен предел.

Сега звучи абсурдно, но след победата на Ливърпул като гост над Тотнъм, мнозина недоволстваха. Бъдещето на червените бе разгадано от колегите-журналисти, а според тях капитанът не бе част от него. Бил вече изчерпан, твърде стар да оказва необходимото влияние. Тялото му било изтощено, за да издържи на напрежението, което идва по време на битка за титлата. Едва ли има по-големи глупости!

Докато продължи да се състезава активно, Стивън ще контролира мачовете, в които участва. Също и дербитата. Твърде качествен е, за да не го прави. А Ливърпул винаги ще е по-добър отбор, когато той е в него. Точно в момента Джерард играе най-добрия си и постоянен футбол от 2009 г. насам. Тогава мърсисайдци бяха на косъм от трофея, но Манчестър Юнайтед ги изпревари.

Времената се менят. Червените дяволи копаят дъното, а Ливърпул става все по-добър. Роджърс не би го признал публично, но сам за себе си знае, че мечтата е още жива. Знае го. Защото и той го видя.

 

Автор: Нийл ДЖОУНС, Liverpool Echo