Дъщерята на Джаро: Искам да оставя нещо след себе си

– Явих се на кастинг, одобриха ме и после ме поканиха.

– Гледахте ли сериала преди да започнете участие в него? Какво Ви е мнението за него?

-В интересна на истината, бях голям фен на сериала. Не съм пропускала епизод. Мисля, че с право го наричат най-добрият български сериал. В него има всичко, от което има нужда окото на зрителя.

– Как се чувствахте в началото на снимките, беше ли Ви трудно?

– Беше ми трудно до толкова, до колкото трябваше да опозная екипа. Това ми отне не повече от пет минути, защото всички са изключителни професионалисти и с такива хора се работи лесно. Първата сцена, която трябваше да заснема на първия си снимачен ден беше с Михаил Билалов, с когото не се познавах до тогава. Общувахме така, сякаш сме работили цял живот заедно.

– Започнаха ли да Ви разпознават по улиците като „дъщерята на Джаро”?

– Аз не ходя много по улиците, но в редките случаи ми е правило впечатление, че хората се обръщат. Твърде е рано според мен, а и на публиката й трябва повече време да приеме нов женски персонаж, отколкото мъжки… Особено в такъв сериал като „Под прикритие”.

– Как приемате нарастващата си медийна популярност? Искате ли понякога да сте под прикритие?

– Медийната популярност в България е много относително нещо, защото много често се свежда до жълтите вестници. Особено, когато си ново лице жълтурковците веднага те хващат и почват да те мажат едно хубаво, пък ти си бъди популярен. Смешно е. Работейки обаче в сферата на актьорската професия, познавам злобата в хората. Не мога да кажа, че я разбирам, но приемам съществуването й. А иначе аз постоянно съм под прикритие и от нещата, които чувам, че се пишат ми става ясно, че тези хора са доста далеч от живота ми и така ще си остане.

– Намирате ли нещо общо между Ния и Вас самата?

– Да, имаме много общи черти, засега. И двете сме със силни характери, отстояваме позициите си без страх. Единственото, което е далеч от мен е това, че Ния е бивша наркоманка, а скоро това ще си каже думата за образа. Изпитвам огромно любопитство към тази част от живота й.

– Виждаме Ви и в много постановки на театралната сцена. Къде се чувствате по-добре?

– Оказва се, че е въпрос на какъв период от професионалното си израстване е артистът. В момента се чувствам добре и на двете места. Дай Боже всеки един актьор да има шанса да практикува и в киното, и в театъра. Различни са като усещане, но еднакво незаменими за мен.

– В каква посока искате да развиете кариерата си?

– Имам си цел, до която бавно и постъпателно вървя. Мечтая да направя собствен театър и да го управлявам така, че публиката да не иска да си тръгне от него. Вярвам, че мога, въпрос на време.

– В театъра и в киното си партниране с големи звезди като Калин Врачански, Захари Бахаров и Михаил Билaлов. Лесно ли се работи с тях?

– Няма причина да се работи трудно с тези хора. Ние упражняваме една и съща професия, спазваме едни и същи правила, стиковаме характерите си много бързо и работата започва да върви гладко.

– Как възприемате номинацията ви заедно с Мартин Гяуров за светска двойка?

– Ами… не знам как я възприемам… Научих случайно за това и в първия момент много се смяхме с Мартин. Това е една от онези изненади, на които не знаеш как да реагираш.

– Къде и как искате да се видите след 10 години?

– Искам да си бъда тук, в България. Искам да си живея спокойно в някоя къща, с голям двор, да си съдя цветя, зеленчуци, бих отглеждала и животни. Искам децата ми да отраснат на място, което да ги провокира да се наслаждават на природата и да щуреят сред нея. Искам да оставя нещо след себе си.

Материалът е на вестник “РЕПОРТЕР”