Нова ера – без Съра Висшата лига пак е непредсказуема

Нова ера – без Съра Висшата лига пак е непредсказуема

premier-league-slide1Е, как ви се стори 2013 година? Беше шеметна, бясна и понякога изглеждаше, че перспективата биваше заменяна от тътена, идващ от яростни и анонимни изказвания в Туитър. Спортният пейзаж се е променил от миналия януари насам все пак.
Повечето от големите футболни драми, които някога хората определяха като „повратни за играта”, са бързо забравени. Събития, за които се говори по една или две седмици, имат малко повече от краткотрайно значение. Обаче когато сър Алекс Фъргюсън се оттегли през май, това беше наистина повратен момент.

Фъргюсън обхвана две епохи. Той започна службата си в Манчестър Юнайтед в тъмните векове на футбола и преживя главозамайваща еволюция, която просто беше немислима, когато той пристигна на „Олд Трафорд“. И накрая беше изпратен с поклон като един от най-големите хищници на играта.
Последните три години от кариерата на Фъргюсън бяха най-добрите. Отборът на Юнайтед изглеждаше все по-мрачен и повърхностен с всеки сезон, откакто Кристиано Роналдо напусна в посока Реал Мадрид през 2009 г. Мъките на Дейвид Мойс на „Олд Трафорд“ говорят по-малко за новия човек на скамейката, отколкото за предшественика му.

Промяната в мисленето на „Олд Трафорд“ е поучителна. Има едно философско настроение „ние не можем да печелим всяка година“, обхванало някои от тези, които смятаха, че трофеите са тяхно право по рождение, когато тази година започна.
Блясъкът и влиянието на Фъргюсън ставаха все по-очевидни с всеки изминал ден
Феновете на Юнайтед може да ненавиждат неговото наследство – оголения отбор, който той завеща, подпомаган от семейство Глейзър, но завещанията във футбола са необичайни. Мениджърите живеят в момента. След като напуснат клуба, този момент става собственост на някой друг.

new-manchester-uni_2581897b
Тревогата и черногледството на Юнайтед ще бъдат подсилени и от друга значителна еволюция през 2013 г. Това беше годината, в която Манчестър Сити се превърна в един пораснал и зрял клуб. Процесът на развитие се осъществяваше от известно време и комедиите и кризите, характеризиращи ерата на Роберто Манчини, бяха забавни. Но Сити сега доказва, че не е нужно да си непостоянен и ексцентричен, за да си вълнуващ.

А другите забележителни тенденции през 2013 г.? Брендън Роджърс израсна в работата си. Година по-рано Ливърпул все още печелеше статистиките за реализирани пасове. Тази година печели мачове. За това помогна и формата на Луис Суарес, но Роджърс просто показа тактическа гъвкавост, каквато нямаше по време на ранния етап от първия му сезон на „Енфийлд“. Той има стабилна подкрепа от собствениците, която доказа своята издръжливост, като не позволи на Суарес да напусне отбора през лятото. И ако Роджърс може да избегне смехотворни прояви, като очевидната атака на съдията Лий Мейсън миналата седмица, той ще се превърне във все по-сериозна фигура в мениджърската йерархия.

Roberto-Martinez
На „Гудисън парк” пък Роберто Мартинес се оказа истинско откритие. Но въпреки това е тревожно, че играчите, които са под наем в Евертън, са изиграли толкова голяма роля за чудесното начало на сезона за Карамелите. Освен ако Евертън не намери начин да се задържи в горната част на таблицата със собствените си играчи, Мартинес ще използва времето си в Мърсисайд като почивка след изминат труден етап.
В Северен Лондон пък научихме няколко неща. Андре Вилаш-Боаш иска да бъде футболен мениджър, като порасне.

Това би могло да се случи. Наистина. Просто трябва да изчакаме и да видим дали ще порасне.
При Арсенал видяхме как покупка за много пари променя възприятията. Месут Йозил не беше наистина това, от което Арсен Венгер имаше нужда, но той промени настроението сред недоволстващите фенове и създаде усещането, че французинът е преоткрил своята магия. В действителност Арсенал беше повлиян повече от завръщането на Матю Фламини и от подобреното представяне на Войчех Щасни, Пер Мертезакер и Лоран Кошчелни.
Венгер продължава да играе по своя си начин. План „А“ не доведе до трофеи за почти девет години. Сега би било хубаво да хвърли един поглед към план „Б“.

jose-mourinho_2594184b
На „Стамфорд Бридж“ Хуан Мата, Давид Луис и Фернандо Торес не са играчите на Жозе Моуриньо и отборът не приляга на португалеца. Но ние знаехме това така или иначе. Нюкасъл Юнайтед са по-близо до местата, даващи право на участие в Шампионската лига, отколкото до зоната на изпадащите. Което означава, че всъщност никой не знае много. Ама изобщо! Хаосът и разделението не е задължително да водят до срив.
И така какво можем да очакваме от 2014 г.? Една вълнуваща битка в горната част на таблицата. Фъргюсън ще липсва само на феновете на Юнайтед. Сигурността и неизбежността, които той донесе в играта, си отидоха заедно с него. Усещането, че нещо може да се случи, може само да бъде от полза за битката за титлата. Честита Нова година!

Тони Евънс
„Таймс“