Пакиао забрави за хазарта и пиенето в името на бокса

Пакиао забрави за хазарта и пиенето в името на бокса

manny-pacquiao-1024

Понякога цифрите казват само половината история. Мани Пакиао печели 54 мача, 38 с нокаут и има световни титли в 8 различни категории. Той е единственият боксьор, появявал се на корицата на списание TIME през новия век. Следващият му мач – срещу Брендън Риос в Макау – e на 24 ноември и ще му донесе близо $18 млн. Заради това той заема 14-о място сред най-добре печелещите спортисти в света.

Но за да разберете какъв в действителност е Пакиао, трябва да изучите историята му. Да отидете в Дженерал Сантос – разпилян, хаотичен град в южната част на Филипините. Там за първи път той слага боксови ръкавици. В момента той държи зала там и всеки следобед се събира огромна тълпа. Хората искат да го видят, дори за малко. А той излиза от черния си хамър. Атмосферата е еуфорична, макар че става въпрос само за рутинна тренировка. За мачове пред огромните видеостени се събират десетки хиляди хора.

Пакиао вече не е онова дребно момче, което е продавало понички като дете, за да помогне на семейството си. И въпреки всички пари, целият му огромен щаб, спонсорските договори с „Найк“, „Хюлет-Пакард“ и много други, въпреки това, че той постоянно е по кориците на списанията в родината си – той не иска да губи връзка с хората, които го обожават.
Пакиао е наясно със статута си. Когато се срещаме, той носи тениска с надпис „Шампионът знае“
Надпис, който е по-подходящ за политическата арена, отколкото за боксовия ринг.

nike-sportswear-under-the-hood-manny-pacquiao-1
– Ще ви кажа какво означава – че знам това чувство – казва Пакиао на една от почивките в тренировката. – Знам, какво е в сърцата на хората, които се нуждаят от помощ. И се радвам да им помагам, защото вярвам, че ако си бил беден, а след това си станал богат, не можеш да обръщаш гръб на хората, които имат нужда от помощ. Започнах с бокса, когато бях на 12, защото чичо ми ме научи. Имаше боксови мачове всяка събота. Ако спечелиш, ти дават 100 песос (около 3 долара), а ако паднеш – 50 песос. Спечелих тогава, беше 1992 или 1993 година. Това бяха големи пари за мен. Дадох ги на майка ми – коментира Пакиао. Детството му определено не е било лесно. Даже напротив.

– Бяха трудни времена. Спрях с училище, когато бях на 14, защото нямахме пари да плащаме за училище. Бяхме много бедно семейство. Имам трима братя и две сестри. Сестрите ми се омъжиха много рано, така че бяхме аз и братята ми – Боби и Руел. Майка ми взе под наем жилище с една стая. Готвехме там, спяхме на пода, там и вечеряхме.
Като го слуша човек, не се изненадва, че Пакиао иска да се занимава с политика. И той го прави. От 2010 г. е конгресмен, след като бе избран от областта Сарангани, откъдето е съпругата му. Амбициите му са по-големи. И двамата му братя искат да се присъединят към него в местния конгрес, докато самият Мани не крие, че някой ден ще се кандидатира за президент.

Pacquiao-Mosley-pics-manny-pacquiao-21881094-1920-1200
Не всеки обаче приема Пакиао като политик. През 2007 г. той остана втори на изборите в родния си град. А победителят каза, че хората не са гласували за Мани, тъй като са се притеснили, че политиката ще повлияе на кариерата му като боксьор.

– Не е трудно да съм политик, конгресмен и боксьор. Просто трябва да си разпределяш правилно времето. Имам време да се боксирам, имам време и да служа на обществото.
Доскоро, ако някой кажеше, че Дженерал Сантос, че Пакиао може да загуби, това щеше да бъде прието като богохулство. Но сега, дори и най-запалените му фенове, трябва да признаят, че той се пропуква. Той загуби последните си два мача. Първият беше от Тимати Брадли през юни 2012 г., след скандално съдийско решение. Пакиао не беше кой знае колко добър, но направи достатъчно, за да спечели срещата по точки. Съдиите обаче решиха друго. Тогава хората по улиците на Манила се разплакаха и не можеха да повярват, че Мани е загубил.

Втората му загуба обаче не беше спорна. Старият му съперник – Хуан Мануел Маркес, го нокаутира в шестия рунд през декември миналата година. Дори дългогодишният треньор на Мани – Фреди Роуч, осъзна, че трета поредна загуба, ще означава край на кариерата на Пакиао. Което значи, че мачът с Риос ще бъде всичко или нищо. А още преди мача
Мани има по-труден съперник – споменът от две поредни загуби.
Ясно е обаче, че Пакиао промени живота си. Хората в Дженерал Сантос казват с приглушен глас, че преди, когато Мани се отдаваше на партита, „всички питиета са били на негова сметка“. В началото на 2012 г. обаче той реши да се откаже от пиенето, хазарта и жените. Вместо това изучава библията и обръща по-голямо внимание на семейството си.

Всички очакваха, че Пакиао бързо ще се върне към онези дни, в които ходеше с големи компании в казината и нощните клубове. Но той се придържа към новия си начин на живот и хората от антуража му искат, не искат, трябва да свикнат с това.
– В момента единственото нещо е да се концентрирам и да съм сигурен, че съм в правилната форма – физическа, психическа и духовна. Това е целта ми. Този път подготовката ми е по-сериозна, по-фокусирана. Умът ми е все едно отново съм на 20 – обяснява Мани.

Manny Pacquiao v Ricky Hatton
Пакиао е свикнал с лошите неща. Освен че сам си пробива пътя от бедността, той е преживял и голяма лична трагедия. Близък приятел от Дженерал Сантос – Юджийн Барутаг, умира след 8-рундове мач още по времето, когато Пакиао прави име в бокса. Това трагично събитие обаче не отказва Мани от спорта. За разлика от много свои сънародници, които се оттеглят бързо, Мани никога не е имал момент, в който да се чуди дали да спре. И заради това в продължение на много години мачкаше съперниците си без никаква милост.
– Когато Юджийн почина, някои от другите ми приятели се отказаха от бокса, защото се уплашиха. Аз реших да не спирам, защото не бях уплашен. Но това няма как да не ти повлияе. Сега, в някои мачове започвам да карам по-леко, ако контролирам срещата. Защото боксът не е до това да убиеш някого. Няма нужда да го убиваш, за да победиш. През 2009 г., когато се бих с Мигел Кото, той беше лошо ранен и си помислих, че съм го наранил достатъчно, така че се отдръпнах.

Всичко опира до перспективата. За Пакиао животът никога не е бил статистиката му на ринга. Треньорите му често недоволстват, че рискува контузия, докато играе баскетбол или кара ски преди важен мач. А политическите му амбиции са по-важни от това дали ще добави още една победа в списъка. За да илюстрира всичко това, Пакиао разказва една история от младежките си години.

– Няма да забравя първия си професионален мач, защото опонентът ми беше много по-голям и по-възрастен от мен. Аз бях под категорията. Бях 44,5 кг, а минимумът беше 47,6 кг. Проблемът беше, че трябваше да сложа тежести в джобовете си за кантара. Спечелих този мач по точки
Това е като приказка, която подчертава смелостта на Пакиао, неговата амбиция и желанието му за победа. Точно тези неща ще му помогнат не само за следващия мач, но и за всички битки, които ще води от тук нататък.

 „Дейли Телеграф“