“Действителността в този пандиз е по-страшна и от най-кървавия трилър. Веднъж минал през желязната врата, не можеш да разчиташ на помощ, на милост или на някаква справедливост.
Нямаше да остана жив повече от 24 часа, ако правилните хора не получиха една бала долари”, разказва за първи път наш фалшификатор на кредитни карти, който има нещастието да бъде уловен, докато преслушва банкомат в Мексико.
И. С. разказва историята си на близък приятел, който след това я пресъздава за “168 часа”. И. С. няма никакво желание да се среща с репортер на вестника и въобще да си спомня за най-страшния момент от живота си. Пред своя авер той признава, че въобще не е предвидил какви последствия могат да имат действията му на другия край на света.
Шефовете му успяват да го убедят, че номерът с фалшивите кредитни карти е особено вървежен в Мексико Сити. Местните власти въобще не били открехнати на най-новата мода в този бизнес и това привличало факири в този тип измами от цял свят. И. С. съвсем естествено е примамен от идеята, че ще си направи хубава разходка до космополитния град
и, съчетавайки полезното с приятното, ще изкара и няколко хиляди чужди долари от местните банкомати.
Нашенецът отказва да съобщи къде и как е заловен от местните ченгета. Пази в тайна и подробностите от самия процес. Лаконично обяснява, че съдията въобще не се е съобразил с доказателствата или по-скоро с липсата на такива и го праща в затвора за 3 години. Според местното законодателство това е сравнително лека присъда.
“За мен нямаше никакво значение дали ме затварят за 3 или за 300 години. При определени обстоятелства не бих издържал и един ден. Едва ли някой ще ми повярва на какво място ме затвориха. Вътре беше съвсем друг свят. Надзирателите само те бутат зад решетките и повече не се занимават с теб. Страх ги е да се бъркат във вътрешнозатворническите работи. Или по-скоро са получили добри пари да оставят пандизчиите сами да се оправят, както намерят за добре. Ако на някой му беше скимнало да дойде и да ми пререже гърлото, никой нямаше да ме спаси.
Просто щяха да ме изнесат в чувал и да вляза в списъка с нещастни случаи”, разказва И. С. Той твърди, че със стъпването си на затворническа земя моментално се превръща в център на внимание.
Яки мексиканци с изрисувани от горе до долу тела усещат, че е дошла свежа мръвка и са готови да се възползват от неговата беззащитност. Само че не са познали.
Българинът няма как да бъде принесен в жертва, тъй като си е направил необходимата застраховка. За него са се погрижили шефовете му, които са го пратили да точи кредитни карти в мексиканската столица.
“В нашата организация има определена схема, по която се действа, когато някой е заловен. Идеята е, че всички трябва да се погрижат за ближния, изпаднал в бед. Още докато гледаха мярката ми за неотклонение, шефчетата наеха добър адвокат и проучиха какво се прави в случаи като моите. Схемата е изключително проста.
Животът и достойнството ми струваха точно 5 хил. долара на седмица. Срещу тази сума се сдобих с охрана, която ме следваше неотлъчно в затвора. Може и да са ме гледали лошо, може да са ме блъскали на двора, да се ме предизвиквали с цветисти ругатни, но никой не смееше да ме атакува, както си знаят там. Видях как пребиха до смърт някакъв провинил се глупак. Мен само ме заобикаляха и явно чакаха да ми свършат парите”, разказва нашенецът.
Той не знае кой точно по системата е прибрал парите. Шефовете му започват да се ръсят на адвоката му, който разпределя сумите по веригата. И.С. предполага, че и самите пазачи са получили солидна пара, а в самия пандиз след него ходят двама на пръв поглед невзрачни мексиканци, които обаче се ползват с уважението на другите.
“Тяхната работа беше да ме следват навсякъде и да подвикат предупредително, ако някой тръгне да се закача с мен. Със сигурност главатарите на различните банди прибират процент от този бизнес.
Имаше и други чужденци, които се ползваха със същи привилегии. И те са платили на своите адвокати, за да опазят гъза си”, споделя нашият измамник пред своя приятел. Той твърди, че дори и тази охрана не му е давала спокойствие в дългите нощи, когато трябва да спи с още тридесетина човека в килия, предвидена за не повече от петима.
“Всички спяхме на земята и само баровците имаха шанса да се опънат на в самостоятелно легло. Страхувах се, че някой ще вземе да се изкуши и да ми размаже черепа, докато спя. “Най-потният” ми сън беше, че в един момент колегите от България ще спрат да плащат и тогава щях да мина през всички кръгове на ада преди да ме приключат”, споделя още нашенецът.
Мрачните му предположения не се сбъдват. Чака го ослепителна светлина в края на тунела. Началниците му решават, че затворническата охрана е прекалено скъпо удоволствие и търсят друга сделка. Решение на проблема има, но то струва още повече пари.
“Платени са над 150 хил. долара за моята свобода. Точната сума няма да я кажа, както и не искам да разкрия каква е схемата. В крайна сметка прокурорът по моя случай е намерил нови доказателства, които ме оневиняват. Процедурата мина леко и бързо. Една сутрин дойдоха, хванаха ме за врата и ме изкараха по бързата процедура. Може и да се страхували в последния момент някой да не заколи златната кокошка”, разказва И. С. Той твърди, че парите са дошли от специален фонд на бандата му, в който се събират пари точно за разрешаването на подобни проблеми.
“Повече никога не бих летял толкова далеч. В Европа вече е много трудно да работиш, но тук има смисъл да рискуваш. Ако те хванат, отиваш в подреден затвор, където си сам в килия, гледаш телевизия и имаш прекрасна гледка към поддържана градинка”, категоричен е щастливецът, който успява да се измъкне от мексиканския пандиз.
Назаем от 168 часа
