Животът е повече от вноски на кредити и шопинг терапия

Животът е повече от вноски на кредити и шопинг терапия

Най-големият талант на този свят е да можеш да разсмиваш хората. Така ни учеха в кръжока по актьорско майсторство в читалището. На нас така и не ни се удаде предизвикателството с театъра, брато, но виж – човекът с когото те срещаме днес, е съвсем друго нещо.

Познаваме го откакто беше съседското дете, отличникът на класа. Талантът му за театъра проблясваше, още когато в първи клас можеше да чете изразително.

И ето, че днес Сатиричният театър не може без него. Всяка вечер го гледаме и в реклами, филми и какво ли още не. Представяме ти момчето, около което коремът те боли от смях перманентно.

Явор Борисов, специално за Brato.bg.

– Кога в Сатиричния театър е най-тъжно?

Със сигурност, когато хората, които работят там, са тъжни. Защото театърът – това са хората. А причини за тъги – колкото искаш! Но въпреки това, зрителите не трябва да разбират за това. Те са дошли да се забавляват. И така трябва да бъде…

Вярваш ли, че смехът ще спаси света?

Не вярвам, че смехът ще спаси света. Но вярвам, че смехът може да ни помогне да понесем по-лесно времето си тук. Говоря за смеха във всичките му форми (без да е злонамерен, разбира се).

– Колко голям е светът, като го гледаш през огромните очила в рекламата за бира?

Все по-голям, страшен и безмилостен, докато си чакаш хонорара.

– Кога е по-хубаво – когато те размиват или когато разсмиваш?

Не мога да отрека, че е прекрасно, ако като актьор успееш да разсмееш публиката и да усещаш, че тя те следи и ти вярва. Но лично аз предпочитам да бъда разсмиван. Истински. От сърце. От и за нещо хубаво. А пък ако това се случи в театралния салон или в кино салона – още по-добре. Защото предубежденията, с които отивам там, никак не са малки. Професионални изкривявания, к’во да правиш!

– Защо човек се решава да стане актьор. Знаем, че не сте милионери, може би остава желанието да живееш чужд живот, да си някой друг, макар и за една роля?

Мисля, че е призвание. Не знам дали съм прав. Но в крайна сметка нашата професия е „човекознание”. А какво по-интересно от това да се опитаме да разберем кои сме, защо сме. Защо страдаме, защо се радваме, защо се влюбваме… Все изначални въпроси според мен, чиито отговори, за съжаление, все по-малко търсим. Или поне гласно. Убеден съм, че животът е нещо повече от вноски по кредити, шопинг терапия, последни модни тенденции и касови бележки (колкото и да се опитват да ни убедят в това).

– Актьор се раждаш или пожелаваш да бъдеш?

Като всяка една друга професия и у нашата има много занаят – в добрия смисъл на думата, много технически неща, които трябва да се научат и трябва да се поддържат, но за да бъдеш от наистина Големите ти трябва…Талант. Много Талант. С главно „Т”. За да има Изкуство – с още по-голямо „И”.

– От заучените реплики в театъра кои ползваш в ежедневието? Дай ни пример?

„Добре съм!” (усмихва се)

Визитка

Явор Борисов е роден на 12.09.1984 г.  През 2007-а завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Актьорство за драматичен театър”, в класа на проф. Димитрина Гюрова.

Същата година става актьор от трупата на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов” в София.

Играл е също и в „Сълза и смях”, „Сфумато” и още театри в България. Има участия и в много независими театрални проекти в киното, телевизията, рекламния бизнес.

А когато прави каквото обича, свири на китара или пък играе бокс.

Роли на сцената на Сатиричния театър:

  • Кардам – “Старчето и стрелата” от Никола Русев, постановка Младен Киселов, 2007
  • Кристофър Слай – “Укротяване на опърничавата” от Уилям Шекспир, постановка Мариус Куркински, 2008
  • Съседът, Директорът, Голият – “Пластилин” от Василий Сигарев, постановка Марий Росен, 2008
  • Почитател, Журналист, Клоун – “Тапетите на времето” по Константин Павлов, постановка Юлия Огнянова, 2009
  • Виолин – “Характери” от Камен Донев, постановка Камен Донев, 2010
  • Кандидат-служителят – “Тест” от Елин Рахнев, постановка Марий Росен, 2010
  • Гардероб – “Максималистът” от Станислав Стратиев, постановка Гаро Ашикян, 2011
  • Китаристът – “Прелестите на изневярата” от Валентин Красногоров, постановка Йосиф Сърчаджиев, 2012
  • Алойсий – “Разбивачът на сърца (Дон Жуан от Сохо)” от Патрик Марбър, постановка Здравко Митков, 2013