Честит празник, брато! Току-що включихме скарата на терасата, защото днес е националният ден на кюфтетата!
Знаеш ли, че 75 % от хората, които обичат месо, предпочитат кюфтаците пред пържолите? Всъщност най-ранните записки за кюфтето произлизат от древен Рим. Те еволюирали в семейната кухня на Италия, а първата американска рецепта е от 1889 година. Около сто години по-късно в България започнаха да ги продават в питка хляб като един от най-яките деликатеси, но и като средство за подкуп преди избори.
Подобно на картофената салата и барбекюто, симпатичните топчести парчета кайма имат най-много вариации, според държавата в която се предлагат.
Кюфтетата се използват в различни вариации на ястия, от самостоятелна храна, до сандвичи и супи. В Испания те се предлагат в зеленчуков бульон, подправен с люта чушка и кимион. В Азия може да хапнете кюфте, потопено в сос от кисело мляко и нар. По дефиниция, кюфтето съдържа кайма – говеждо, свинско, пилешко, пуешко както и хомогенизиращо вещество – галета и яйца.
Има над 20 000 вариации на кюфтета, като в това число влизат и изцяло зеленчуковите, като картофени или спаначени. Майстор готвачите смесват каймата с накиснат стар хляб в мляко. Според други майстори, не каймата, а подправките са тайната на перфектното кюфте. В Италия, в класическото кюфте се добавят пармезан и прошуто.
В Близкия Изток, те се подправят с канела, кимион, индийско орехче и кориандър. Шведските кюфтенца са богати на аромат на лук, бахар и щипка карамфил като обикновено се правят със смес от свинско и говеждо месо и се сервират в бял или кафяв сос от сметана, често щедро поръсени с пресен копър.
И пак, брато, честито! Скарата вече пуши.
