Тази статия се посвещата на Татяна Лолова. Любимката на няколко поколения театрална, филмова и телевизионна актриса пое към вечността. Великите българи на небето се увеличиха с още един, но тези думи ни звучат дори на нас някак фалшиво, защото оценяваме успелите, когато си отидат. Затова просто те оставяме в компанията на нейни цитати.

Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: „А, не. Не съм добре с очите.

Казват, че българският народ бил намръщен – за мен той е усмихнат. Аз виждам как вървят насреща, в далечината ми се струват някак мрачни, но колкото повече ги приближавам, толкова повече виждам, че са усмихнати.

Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш.

Без пари нищо не може – нито младост, нито красота, нито настроение. Човек трябва да си поддържа фасона, а това струва средства. Парите са свобода, но ги няма тук.

Не съм звезда, аз съм слънце.

По-голям рай от България няма, а пък трудно се живее в него. Значи не се знае дали в горния рай се живее по-добре от нашия.

Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества.

Не мога да си представя как живеят артистите, но аз не мога да си представя и голяма част от българския народ как живее, защото парите са отвратителни, особено когато ги нямаш.

Обожавам сочните роли. Цяла бака да имам от тях, пак няма да им се наситя. Че на кого му омръзва да играе?”

“Защо 1/2 живот? 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обичани хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си, от знанията си. 1/2, защото всичко, което имам в мен, е придобито с много нямане.”