На 21 юли 1899 година е роден Ърнест Хемингуей, брато. Големият американски писател от XX век е горд носител на Нобелова награда за литература през 1954 г. и награда Пулицър през 1953 г. за повестта си „Старецът и морето”.
Животът му е пъстър и разнообразен като стилажите на любимите му барове – войни, катастрофи, злополуки, приключения, бракове, жени, алкохол, пак жени и пак алкохол. Над всичко изброено си остава безценното литературно богатство и прочутия телеграфен стил на писане, който Хемингуй остави след смъртта си на 2 юли 1961-а.
На надгробната плоча на Хемингуей е изписано: „Най-много от всичко той обичаше есента. Жълтите листа на канадската топола. Листа, плуващи в потоци, пълни с пъстърва. Над хълмовете. И високите сини небеса в безветрие. Той ще бъде част от тях завинаги.“
В тази статия сме подбрали малка част, може би един шот, от гениалното творчество на Хемингуей.
Цитатите:
“Животът на всеки човек завършва по един и същ начин. Само детайлите как са живяли ги отличава.”
„Винаги прави трезвен това, което си обещал да направиш пиян. Това ще те научи да си държиш устата затворена.“
“Ако изпитваш безпокойство по малко всеки ден – ще изгубиш сума ти години. Ако нещо не върви, както трябва, поправи го, ако можеш. Но се научи да не се безпокоиш. Безпокойството с нищо няма да ти помогне.”
“Никога не бъркайте движението с действието”.
“Добре е, когато пътешественикът има крайна цел. Но в края на краищата важно се оказва самото пътешествие”.
“За да пишеш за живота първо трябва да го живееш.”
“Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.”
„Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край.“
„Всичко, което е далече от морето, е провинция.“
„Пия, за да направя другите хора интересни.“
“Обичам да слушам. Научих много от внимателно слушане. Повечето хора никога не слушат.”