Тиранията на хумора

След края на утопиите и при липсата на идеал, хуморът зае централно място в нашето общество. Наскоро се качих в самолета и пилотът си правеше шеги. Но аз очаквам от него да пилотира и да кацне напълно безопасно. Не го моля да разправя шеги. Но номерът му мина и хората се превиваха от смях. За мен смехът трябва да бъде изключение. Забелязваме нещо нередно, неестествено и то предизвиква смях. Но това не може да бъде норма в обществото. Защото, когато слушам шеги от 7 часа сутринта до полунощ, просто повече нямам желание да се смея. Защо емотиконът с човечето, което плаче от смях, е най-изпращаният знак в света? Хуморът не попречи на избирането на Тръмп. Точно обратното. С намерението да сложим клоуни навсякъде, им отворихме вратите на властта, Тръмп е един от тях, Джонсън, Бепе Грило или Зеленски също. Кралският шут е полезен. Но когато шутовете стават крале, това е апокалипсис.
Въпросът е можем ли да критикуваме хумора, когато във Франция това е нещо свещено? В “Шарли Ебдо” бяха убити хумористи, но аз мисля, че трябва да спрем с хумористичния имунитет. Не трябва ли да говорим за реформата на пенсиите, без да пускаме шега веднага след това?
Имам две дъщери, аз съм „за“ жените да могат да говорят. Но все пак смятам, че когато имат проблем, трябва да говорят по-скоро с полицията, отколкото с пресата. Един хаштаг за нищо не служи. Това, което не се получава при дигиталното правосъдие, е, че имаме само версията на жертвите. Дигиталният съд казва на обвиняемия: „Трябва да цензурираме филмите ви, да забраним книгите ви“. Системата на правосъдието в присъствието на двете страни е прогрес, защо да се отказваме от нея? Сега един човек сочи с пръст друг човек и животът му свършва. Колкото за това, мисля, че преди беше по-добре.
* От „Гласове“, със съкращения