Макс
Задушени от тлъсто ежедневие и гълтащи информация без дъвчене, бързайки към ново краткотрайно влечение, май забравяме нещо смислено, което скоро ще забравим завинаги, брато.
Живеещи във времето на пръсти по клавиатурата и шарено пред очите, дишаме тежко от умора по другите – пепел и смрад, лицемерие и обичане. Заредили батерии и сънуващи одобрение, лъскаме лещата, лъскайки своето его. Не мисъл и идея, не блага дума и близост, а визия, фалш и пренасищане.
Прости личности със сложни характери и ценности като счупени зъби издигат най-обикновеното в латинска сентенция и вярват в нея от слабоумие. Не се различаваме, напротив – станахме и ние еднакви от съществуване. Преяждаме с другите, вече изяли и последната мръвка от себе си. Душата гол кокал е, глозгат я само помияри, които даже обичаме. Канонада от тежести, милиони желания и скъсани джобове ни смущават, когато заспиваме, а леглото е камък насред хаоса от мечти и цели без стойност.
Искаме. И май друго не правим, защото е най-лесно и твърде естествено за евтината ни човешка природа. Хем евтини, хем търсещи скъпото – цирково противоречие, поддържано от клоуни със смартфони в ръцете, гримирани по-дебело от санировка.
По-трудното е за другите. Нека те да го правят. Селфи на час за нас е достатъчно, но твърде добре ни прилягат и повече лайкове. А сърце кой ми е дал? Тук няма значение характерът, а дали колата е цвят металик и можеш ли да си срешиш косата, оглеждайки се в калника. Фалшивите цици също са култ, макар че като заровиш силиконка в земята, все едно си заровил купчина найлонови торбички или друг непотребен боклук.
Животът ни стана като онзи, дето чете новините по телевизията – костюм, вратовръзка, гладко избръснат и вчесан, усмихнат, а под масичката му с листа – евтини джапанки и скъсан на петата чорап.
-Супер добре ли сте?
-Супер добре сме, брато! – друго едва ли ще кажем от гордост, бършейки пот, кръв или сълзи.
Винаги заедно и никога НИЕ, вечно знаещи, но повече можещи, спряхме да питаме, обаче ДА ИСКАМ и ИМАМ е моята истина. Усмивки – само привидни, в главата – тонове празнота, имаме най-тежкото нищо.
Кажи ми, и ти ли си като нас?
