Макс
Виж, брато, ние израснахме в две хилядолетия. Микс сме между пластмасовите играчки и електрониката, между играта на шише и месинджър, между прибирането вкъщи по време на “Стражари и апаши” и прибирането вкъщи, когато закъснее заплатата. Помниш ли евтиния салам, завит в хартия? Помниш ли, че вместо шоколад “Линдор” си ял халва с масло върху филия прясно изпечен хляб?
Заеби. Кви времена дойдоха!
Поздрав с онова време, запечатано в съзнанието ти през тия парчета:
Беше време за революции, брато. Беше време да чупене на стереотипите.
Чуй текстовете, брато. Чуй как звучи актуално и днес. Все едно е писано днес. Спенс дали разцепва иначе?
Едно малко бонусче:
