Представяме ти един от най-смислените ни материали, брато. Интервю с Николай Фенерски. Един откровен и истински човек. Писател, филолог, патриот. Човек с голямо сърце и още по-голям талант. Един от малкото наши съвременници, които имат какво да кажат…

Създател е на сайта Северозапад.орг. Горещо ти препоръчваме книгите му – “Апокалипсисът е дело лично” и “Не казвай на майка си”.

– Що Северозападна България е на последно место в цела Европа? Ората ли са най-шашави или пустиняците, къде ни управляват, са врътоглави?

Щото първо е имало турско иго, после е дошло игото на „Господин Токмаков, пардон, Тутмаков“, ако се сещаш за „Господин за един ден“, след което трайно се е настанило игото на червеногъзляците, което продължава и до днеска. В Югоизтока, примерно, са по-напред, понеже са на границата и има трафик, контрабанда, търговийка, на морето са по-добре, щото при тех ден година храни, в Пловдив са по-добре, щото имат множество мънички фабрички за какво ли не, има производство и околните села са традиционно добри в производството на зеленчуци. А при назе какво има – един гол тумбак. И чифте пищови. И зеяне, и мизерия. И поради таа причина тук са оцелели най-приспособимите, най-коравите. И поради таа причина ни се струва, че сме прекалено шашави и пустиняци. Обаче това не е причината, това е следствието.

– Кога ще се оправим и кога ще ги стигнем?

Невър, връъмугу. Никогиш. Гаранциа. Опитваме се нещо да възродим, нещо да променим с разни литературни издания, духът на хората може и да се събуди, обаче орките ни превземат. Разни галишки и от маалъта джинсове ще затръкат све. Казвам го с пълното убеждение. Приел съм го за себе си и не правя трагедии от това. Съпротивлявам се, опитвам се, другото не ме вълнува.

– Като стана въпрос за оправията – решили сме скоро да са женим. Послушни ли са булките от Видин, Враца и Монтана или са шувракливи? Верно ли е тва, дето викат, че от Добролево човек не трябва да си взима даже и куче, а за жена и дума да не става?!

Жениците ни са сгодни, това си е самата истина. И ем са сгодни, ем знаят кога да приказват и кога да млъкнат. Честито и натегайте на сватбите и бебетата!

– Абе, сигурно си забелезал, ама що по тоя край всички карат колелета с У-образни кормила като мотора на Лоренцо Ламас в “Ренегат”? И що турат тия щайги отзаде?

Щото са рокери. Северозападният рокер обича чопърите. Харлей колелейсън. Гледай как ме караш да влизам в тона ти. Вместо да ти речем нещо дълбокомъдро. Равнини са при нас навсекъде, оттам и тая любов към велоколелетата. Баба ми, Господ добро место дано й е отредил, караше до последно дамското си кололо, стар червен балкан, кормилото си беше нормално и немаше щайга. А ората обичат да привлачат, да си накарват у дома, квото намерат, лебец, чушчици, едно-друго па трето. И си турат по една щайгичка, зелена на цвет, привръзват ги отзаде с телчица и си товарат у неги. Всеки ден си турат по нещо отзаде и си го возат. Така им минава битието, у возенье на разни работи. Я от малък съм заразен с таа болест да карам кололо и си минавам по около две иляди километра годишно. Правим си преходчета, петдесет километра, сто километра днеска, и ми е добре, щото на таа възраст, дето навлазам, всека молекула сланинка се бори за оцелеване и е трудно да ги стопиш. И си гледам света, и той ме гледа мене. Села, баири, овци, оглозгани скелети като на бившия завод „Мизия“, всекакви такива вдъхновяващи картини. И на човек му става убаво на душицата, че барем той е жив и още не са го дотръкали.

– Пишеш, имаш издадени книги и според нас си един от малкото качествени и оригинални живи български автори. Не ни се случва често да говорим с писатели, затова ще те питаме направо – какъв е смисълът на живота?

Смисълът е голем. Не щем да звучим като лидера на оная нова политическа партия с петела. И затова ще го повторим съвсем отговорно – смисълът е голем. Безсмислието е мъничко. И човек требва всека секунда да осъзнава, че смисълът е голем, а липсата на смисъл не си заслужава вниманието. Ако примерно да речем е така по случайност сега некой ми каже, че ще ме бесят, аз мигом ще му възразя: „Свалете, по-скоро свалете въжето, злодеи!“. Вапцаров ми е любим, той не е от червеногъзляците. Той е пич. Та смисълът е по-голем от нас с тебе и не можем да го видим в целата му големина, не можем да го обхванем с поглед и затова е по-добре да си мълчим и да му се радваме. Ние сме вътре в смисъла, докато сме живи. И той е вътре в нас. Честно казано, не вервам, че съществува смърт. Знам, че има такова нещо, че мрекето един ден ще ни натисне всичките, но не го вервам. Хубаво е да се живее. И имаме шансове да го правим вечно.

– Абе, в едно интервю Иво Сиромахов ни каза, че хората са започнали да пишат повече отколкото да четат. Това лошо ли е и колко трябва да чете човек преди да започне да пише? 

Всеки стана писател. Разни политици, разни епизодисти, шебеци софийски откъде геевете, всекакви плашипутарници се надпреварват да издават книжки и в един момент хората, за които литературата е призвание, начин на живот и първа тръпка, почват да се питат има ли начин и те да се вредят. Обаче времето е добър тест, плевата ще си иде на местото, ще ги издуха ветърът и накрая пак ще остане само онова, дето е литература, слово, вълшебство. Нема страшно. Иво Сиромахов кво се ребедее и той, като е автор на халтурки и натега на една и съща струна цел живот… Заминал си е и той безвъзвратно у небитието. Немам навик да споделям такива мисли, ама точно тоя тип да ми казва кой да пише и кой да не пише, нема нужда, не пуша.

– Искаме да пишем роман. Как да стане? Я разкрий каква е формулата за успеха или поне някакви техники и чалъми на писане? Чували сме, че Набоков е писал прав, но ние сме дюстабанлии и се притесняваме, че така нема да стане. Ще пробваме да пишем легнали. Как пише Николай Фенерски?

Пишете, момчета. Чалъми и техники търсете при Кърт Вонегът. Всичките му съвети са добри. Сега Стоян Николов – Торлака написа роман. Много добър, на наш език, северозападен. И му се възхищавам. Това е въпрос на дисциплина, труд и хъс. Всеки ден писане и накрая тураш последната точка и пишеш „край“. Просто требва да го дотеглиш до края, тва е. А дали се е получило, хич нема да разбереш в началото. После, след време, когато читателите си кажат думата.

Прав е писал Хемингуей. Прав човек мисли по-добре. Това съм го чел на много места. Ама я съм мръзелив. Требва да пробвам. У момента обаче са ме натиснали задължения и ще чакам по-добро време. Па дано го дочакам.

– Какво мислиш за хората, които не четат? Защо трябва или не трябва човек да чете? 

Най-големите ми приятели са алитерати. Истински другарчета са те. Не са прочели и по две книжки, но са свестни хора, пият правилно, не се бият, имат отговорно отношение към семейството си и обществото. Така че въпросът за четенето е второстепенен. Човек може да е писател, без да пише, достатъчно е да мисли. Човек може да е философ, без да чете, достатъчно е да мисли. Та я некак си имам нетърпимост къде ората, които не мислат.

– Препоръчай ни 5 книги, които ние да прочетем… 

„Калуня-каля“ от Георги Божинов, „Кланица 5“ на Вонегът, „Москва – Петушки“ от Ерофеев, „Замислих бягство аз“ на Поляков, „Бедни роднини“ на Улицка. И „Северозападен романь“ от Торлака.

– Едно време оставахме с впечатление, че сценаристите от “Шоуто на Слави” са много оригинални, но с текстове от твоя сайт – severozapad.org. Имаше ли тогава лева ръка – десен джоб, или пък са ти дали 20 лева под масата да се почерпиш? Ние горе-доле толкова сме изкарали от нашия сайт, но надеждата умира последна.

Дадоха ми те на мене. Реклама ми направиха, в буквите накрая ни изписваха, нищо че вървят със светлинна скорост. И на това съм доволен. Краднали са, не е като да не са краднали. Но явлението ни е толкова въздействащо и мощно, че не можеше накрая да не се свържат с нас. Щех да се радвам и на двайсе лева, брат, ама нема. А един мой бивш герой, дето го снимахме и у филма, и у сайта сме го турали, след всека среща е получавал по десетина – дваесе кинта на ръка да се почерпи. Щото така стават работите, ама ние сме сиромаси и го знаеме, а ония от големото добрутро даже билета до София не смеат да платат. Е па така си е.

– Кои са двете най-важни неща, които човек трябва да знае в тоя живот?

Камъкът си тежи на местото. Верно, че светът е голем и интернет дебне отвсекъде, ама като ше бегат, барем да е у Европа, кво е тва да идеш усвет зад океана и да забравиш откъде си тръгнал, това не го приемам. Имам познати отишли чак там, за мене би било страшно. И изобщо, човек требва да ги прави тия неща на двайсет, после нема смисъл. Но дойде такова време, че отново е важно къде живееш. Вече е много важно.

Другото важно е да имаш акъл и да разбираш кога кой как се опитва да се гаври с тебе. Като първа стъпка требва да запреш телевизора и да си махнеш фейсбук акаунта. Като спреш телевизора, като го фрълиш през джама навънка у двора да мътат кокошките у него, ти става тихо. И почваш да размишляваш. Да мърдаш гънки. Да произвеждаш мисъл. Като се махнеш от клюкарника, ти остава повече време за много по-полезни дейности. Информиран съм, даже прекалено, немам нужда и от тия замърсители на нервната си система. Абе, ми тия днешните плоски екранье даже и за полог не стават, направо го засилвай тва накъде контейнера.

– Какъв е тоя Северозападен роман, който излиза, и как да се сдобием с него?

Вече го споменах. Човекът е от село Говежда, живее в Търново, историк е по образование, пише от десетина години по различни медии, това му е първата книга и е уникална, написана изцело на диалект. Ще бъде сензация, сигурен съм. На сайта ни има подробности откъде и как става купуването. Ще имаме представяния в Търново, София, Бела Слатина, аз съм му издател. Това е нещо като естествено продължение на алманаха, макар че не сме се отказали и от него, ще има следващ брой некой ден.

– Пожелай нещо на нашите читатели… 

Пожелавам на ората да са здрави и да се пазят, щото наближават със страшна сила разни издевателства над черния дробец, а всички много добре знаем, че гъз глава затрива и после има да се чудим откъде ни е дошло и що така ни притреперва снагата. Яденьето и най-вече пиеньето требва да бъдат с мерка, както е казал още Сократ. Преди двайсетина години некой и да ми го беше обеснявал тва, немаше да му повервам, явно всеко нещо с времето си. Така че гледайте си кефеца, бацета и бацки, и ич не ме слушайте. Я съм сплескал кофата вече.

ХАРЕСАЙ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК: