Brato.bg
Сезонът на Александър Везенков в НБА бе странен, но и изключително динамичен. Националът на България не успя да се утвърди в състава на Сакраменто Кингс, а бъдещето му все още остава неясно. И все пак баскетболистът разкри интересни подробности след дебютното му участие в Националната баскетболна асоциация на Щатите.
Висшата лига на Англия стартира с Челси – Сити
Той бе специален гост на събитие на Борда на треньорите в Евролигата, провеждащо се в Атина. Българският национал говори конкретно за взаимоотношенията между състезателите и наставниците, както и за игровото време на играчите.
“Първият ми сезон в НБА беше луд, особено с всички тези пътувания. Пътуваш от един хотел в друг, а след това веднага отиваш в залата. През вечер играеш с различни отбори и трябва да се запознаваш с различни скаутски доклади. Веднага след това пътуваш до друго място и всичко започва отначало. Много е трудно да запомниш цялата тази информация. На първо място трябва да си много издръжлив както психически, така и физически.
Треньорите трябва да бъдат честни със своите играчи, като също така състезателите винаги трябва да казват истината на своите треньори. Ако отида и кажа на моя треньор някои неща и той ми отвърне с нещо, което просто ще ме накара да се чувствам по-добре, всичко се променя. Има доста спорове в отборите и играчите трябва да имат желанието да се учат от треньорите, но също така самите наставници трябва да се учат от състезателите. Всяко нещо има значение.
Веднъж имах различия с кондиционния треньор в Олимпиакос. Попитах го защо съм играл само 15 минути, а той ми отговори, че това е било както неговото, така и решението на треньора. Обичам играта. Искаме да играем възможно най-много и затова ни се плаща. Трудно може да се угоди на нас – атлетите. Дори и ако играеш 40 минути и загубиш мача, ще отидеш при треньора и ще му кажеш, че си бил изморен и не е трябвало да играеш толкова много. Така че имаме проблеми през цялото време, но трябва да си комуникираме. Като малките деца сме. Трябва с треньора да има взаимно доверие, защото така се изгражда силен отбор.
Когато започнах да играя, всичко беше различно. Имахме тези дълги подготвителни периоди преди началото на всеки сезон. Всички тренирахме едно и също и, честно казано, тези играчи, които взимаха повече минути, разполагаха с различни програми за тренировки. Именно тези състезатели бяха по-важни в отборите. Когато играеш повече, имаш различни нужди. Преди 10 години мачовете бяха по-малко на брой, а сега имаш 80 мача в един сезон. Напълно невъзможно е да тренираш така, както ти самия искаш. Сега тренировките са по-кратки.
