Валдес
Футболът и алкохола вървят ръка за ръка не само сред феновете, брато. Някои играчи са известни почитатели на чашката, но това остава обществена тайна. Поне, докато не се появи друг, който да разкаже нещата от кухнята.
В случая този някой е Жил Гримнади. Бившият играч на “Арсенал”, се подвизава на “Хайбъри” между 1997 и 2002 година. Освен с две титли от Висшата лига, той може да се похвали с някои паметни вечери на Острова. Французинът разкри за грандиозните купони, които са си организирали от отбора. В основата на тежките запоси са били небезизвестните в това отношение Тони Адамс и Рей Парлър. Самият Гриманди разказва за шокиращата гледка, на която се натъква почти веднага след трансфера си от “Монако” през 1997-а.
Arsenal, 1999. pic.twitter.com/mtZmeGTaWc
— 90s Football (@90sfootball) December 5, 2021
„Тепърва започвах да говоря английски, но обичам да съм част от компанията, затова ходех на купоните – спомня си Грималди пред „Сън“. – Още на първия видях, че в отбора има сериозни пиячи. Опитах да не изоставам, но скоро просто казах на Рей, че се предавам: „Прибирам се, иначе ще почина!“ Рей само ми се изсмя. Бях много изненадан. На другия ден един французин запали цигара и английските футболисти бяха в шок. Предишната вечер всички се наливаха като казаци, но не можеха да повярват, че някой може да пуши. Гледните ни точки се различаваха много по тези въпроси.”
Уникалният разговор между пияния Балотели и полицай
А подобни признания не липсват и от други от замесените герои. Съшият този Рей Парлър разказа преди време за правилата, налагани от капитана Тони Адамс, за когото не е тайна, че е закусвал с бира, а понякога дори е играел на 1-2 питиета.
98, watching Big Gilles Grimandi launches this into the Palace net after struggling all game. 98th minute Reiss Nelson. Football, nowt better #Arsenal pic.twitter.com/KpDbmDSKTn
— TKF (@TheKidTerps) March 4, 2023
“В неделя Тони ни събираше около обяд в кръчмата – разказва Рей Парлър от онзи тим. – Той определяше правилата, истински капитан и лидер на терена, и извън него. Ако крайният час, посочен от него, бе 7 вечерта, никой не си тръгваше по-рано. Всяко напускане преди крайния час струваше 200 лири глоба. Правилата на Тони Адамс. Пиеше се, докато той кажеше.”
На свой ред самият Адамс, написал книгата “Пристрастен”, посветена на слабостта му към чашката, има и по-шокиращи признания: “Веднъж ми дадоха наградата за играч на мача, а бях на 3-4 бири. Направо не можех да повярвам, а и не помних много от мача.”
