in

Яко!Яко!

Къде и как се зароди културата на спортните барове

Футболът и бирата вече повече от век вървят ръка за ръка. Знаем ги като неразделни приятели, които не могат един без друг. Перфектната комбинация има силата да заличи кошмарен ден в офиса, депресия и лошо настроение. Това перфектно приятелство намери своя край в Катар. Временно те ще бъдат разделени. Новината, че на стадионите на Мондиал 2022 няма да се предлага от любимото пиво обиколи световните медии, превръщайки се във водещ акцент. Кранчетата на кеговете бяха врътнати 48 часа преди първия съдийски сигнал на големия форум, а фенове и генерални спонсори като „Будвайзер“ останаха крайно разочаровани. Нас това не ни касае особено, за пръв път не съжаляваме, че не сме на световно. Настаняваме се удобно в спортен бар, където има и бира, и пържени картофи – друга отлична комбинация.

Големият въпрос е кога и как бирата и футболът се сближиха толкова много, за да говорим за тях като едно. И в кой момент те намериха общ дом между четирите стени на спортния бар.

„Римляните искаха да осигурят хляб и зрелища, които включваха вино и различни по вид алкохол, за да успокоят гражданите и да разсеят социалните вълнения“, обяснява професор Стив Джаксън от Университета Отаго в Австралия пред Ал Джазира.

В по-нови времена САЩ пръв осъзнава силата на идентифицирането на алкохола със спорта. Именно там регионалните пивовари не щадят средства, за да спонсорират местни бейзболни отбори с надеждата да привлекат вниманието и да спечелят лоялността на спортния привърженик.

Пак там се полагат основите на спортните барове, които познаваме и днес. През 30-те години на миналия век местни заведения започват да предлагат различни забавления като дартс, билярд и други игри. В края на 70-те нещата коренно се променят. През 1979 година в Лонг Бийч, Калифорния, феновете намират своя втори дом в бар „Леджънд“. Освен бирата и пилешките крилца, заведението привлича вниманието и с телевизори, на които се излъчват мачове по американски футбол, бейзбол, а също и някои от най-легендарните срещи на Мохамед Али.

Напълно е вероятно тази теза да бъде отхвърлена на Острова. Англия, родината на футбола, може да се счита за другата отправна точка за спортния бар. Там дори клубовете са се отказали да се дистанцират от алкохола. „Грифин Парк“, старият стадион на „Брентфорд“, можеше да се похвали с четири пъба, разположени в четирите ъгъла на съоръжението. Местните кръчми пък са дом на феновете още от 18 век, където са се приемали редица нерегламентирани облози, но за далеч по-кървави спортове.

„Това е част от културата на спорта, култура, която се създава от поколения фенове, взаимодействащи със символична привързаност, не само към марките бира, но и към кръчмите. Ето защо повечето викториански футболни игрища са разположени до пъбове“, допълва Джаксън.

В същото време проучвания показват, че 30-те водещи марки алкохолни напитки харчат повече от 760 милиона долара годишно в повече от 280 активни сделки, за да спонсорират най-големите състезания, клубове и спортисти в тази индустрия.

Хайнекен отделя над 118,3 милиона долара годишно за подобен тип спонсорства. Сред тях е и договор на стойност 21,4 милиона долара с Формула 1. Други 10 милиона поемат към Щатите за местната футболна лига МЛС. Годишното спонсорство на Бъд Лайт с НФЛ им коства 250 милиона долара.

По време на Шампионата на шестте нации по ръгби през 2020 година на всеки 12 секунди е имало споменаване на алкохол по време на мач. По-голямата част от тях са били свързани с основния спонсор на събитието „Гинес“. И това също си има своята цена – през 2018 година двете страни подписаха 6-годишен договор на стойност над 50 млн. долара.

Българският фен може да е спокоен, този път слуша основно за реклами на бетинг компании. Но това е друга тема. Тук сме заради бирата. Допиваме си поредната чаша пиво в спортния бар на „Гинес“ в София, чакайки следващия мач от Мондиал 2022. Наздраве! Нищо не може да раздели футбола и бирата.

 

Кефи ли те?

Боксьор иска да бие Меси

3 причини, поради които залагането и хазартът покрай Световното не си струват