in

Протестирахме срещу лошото настроение в центъра на София

Премиерата на “Как да оцелееш в България” събра хора с големи сърца

Живи сме, брато. Премиерата на “Как да оцелееш в България” се вихри насред София. Протестирахме срещу лошото настроение. И оцеляхме! Даже нямаме махмурлук. Високите цени по заведенията са в основата на това, а не защото отказвахме алкохола.

“Сървайвър партито” на Brato.bg и издателство “Сиела” събра под един покрив приятели, читатели и хора с големи сърца, за да генерира много усмивки и усещане за лекота. Виж само как звучи, като реклама на дамски превръзки, нали?

Какво се случи?

Смяхме се. Едни на нас, ние на себе си. Свикнали сме, идеята бе да накараме хората да се отпуснат и отърсят от напрегнатото ежедневие и сякаш се получи, колкото и нескромно да звучи.

За целта първо на сцената излезе на подвижна платформа Алекс Панайотова, за да изпее в нейния ангелски стил някои емблематични хитове от 90-те като “Доко, Доко”, “Радка Пиратка” и “Тигре, Тигре”, но на френски. Да, бе, на френски! Звучи съвсем различно, повярвай! И то на истински френски, не като на Джоуи от “Приятели”. Алекс свири и на китара, за да затвърди впечатлението, че талантът й е неподправен, а пленяването на публиката – неволна игра.

Накрая в името на най-новите си почитатели Алекс вдъхна нов живот на нашумелия кючек “1000 пъти”, отново с дижонски акцент. Воала! И това бе само началото, гарсон. Гарсон брат. Гарсон брато.

Триото

Далеч по-трудно подвижната платформа качи на сцената тримата автори на Brato.bg Филип Зуберски, Дани Йорданов и Владимир Иванов. Ако имаше глас, щеше да пъшка от тежест.

Красотата на Алекс за миг се изпари, за да покажем посбръчканите лица на трима чичковци на средна възраст с едното си чувство за хумор.

Разказахме някои смешни истори, излагащи ни, както винаги, но и показващи, че не сме чак толкова кофти хора, както някои пустиняци твърдят.

Дебютирахме в света на стендъп комедито, макар и в някакъв нелеп вариант, в който обяснявахме как се оцелява у нас с буркани, тел, тиксо, червен конец и амулет за пари. Нищо не счупихме, това е важното.

Позадържахме се на сцената, осъзвавайки, че сега ни е паднало да говорим през главата си. Накрая все пак ни свалиха под бурните овации на роднини и близки приятели, докато течеше издирвателна акция за диджея. На тоя човек така и не му видяхме очите. Перфектен е за сватби и погребения. Особено за погребения.

Накрая да затапи бутилката с етикет “добро настроение” се нае Милко Йовчев – талантлив актьор, който можеш да гледаш както в киното, така и в театъра. И той се смя на наш гръб.

Получи му се, мамка му.

Милко изчете на един дъх и без нито един лапсус две глави от книгата ни – “Как да оцелееш като пешеходец” и “Как да оцелееш в чалга дискотека”. Накрая с грациозен и отигран поклон слезе от сцената.

Финалът

Няма да се лъжем, брато, раздавахме автографи по начин, по който биха ни завидяли националите по футбол. Съжаляваме, пичове, поне от вас сме по-добри. Хората си тръгнаха с усмивка, а ние – с пълни сърца.

Имаме да кажем нещо пак!

Б Л А Г О Д А Р И М за уважението!

Поклон, завесата пада, финал!

Благодарим още веднъж, че точно ти бе част от втората ни най-незабравима нощ след онази с Цецка.

Следваща станция: Ботевград на 28 май.

Очаквай подробности.

Снимките са дело на Антон Кръстев, Creative Visual Solutions

Кефи ли те?

Художникът Неда Малчева: Ако музата беше човек, щеше да е тинейджър

Меме на деня