От Мак Доналдс до Олимпийските игри – историята на Куанеша

От Мак Доналдс до Олимпийските игри – историята на Куанеша

Животът на спортистите често е съпътстван от предизвикателства, неуспехи и мисли за отказване. Други пък трябва да минат по най-дългия възможнен път, за да стигнат до подиума. За зрителите остава впечатлението, че всичко спортистите получават даром и без да изисква много труд и лишения. Истината е, че понякога е много трудно, но крайната цел си заслужава. Куанеша Бърскс ще бъде част от предстоящите летни Олимпийски игри в Токио. Но предишната й работа далеч не я правеше толкова известна и успешна.

Когато бе на 17 години, бъдещета атлетка на Щатите, започна в Мак Доналдс, а със спечелените пари помагаше на баба си и дядо си, при които живееше по това време с нейните сестри.

„Изкарвах по 100 долара на всеки 2 седмици, но бях адски щастлива – обяснява сега Бъркс. – По това време си мислих, че това е най-добрата работа.“

Истината е, че ресторантът се намира в 14-хилядно градче Хартсел, Алабама, а между работата и училището бъдещата ученичката кара баба си на работа, а след това и сестрите си на училище.

Докато е в гимназията, Бъркс бързо забелязва, че съучениците й използват спорта като начин да получат стипендии за колеж. Семеен приятел й подарява маратонки, за да играе баскетбол, а друг – шпайкове, за да се състезава в спринтовете и скоковете. Когато завърши трета на Националната юношеска олимпиада на USATF през 2012 г., тя решава да се придържа към спорта по пътя към колежа.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Quanesha Burks (@q_burks)

Бъркс не напуска работата си, докато не завърши гимназия с 11-те си щатски титли, включително 100 метра, дълъг скок и троен скок старша възраст. В Алабама тя става първата в семейството си, която посещава колеж и продължава да прави успешна кариера, като поставя рекорди в училище, печели отличия за цяла Америка, а също и  титли за скок на дължина на открито през 2015 г. и 2016 г. на закрито.

От 2018 година насам следват няколко неуспешни състезания, спиране на тренировки заради пандемията, а също и операция: „„Усещах, че всички шансове са срещу мен“, признава Бъркс. „В един момент треньорът ми каза:„ Не знам дали физически ще можеш да си готова за натоварвания и квалификациите. Лекарите не знаеха дали ще се върна навреме. Виждах се с някои специалисти и те не бяха никак оптимистични. Бях изправена пред толкова много неща, но продължих да се връщам към времето, когато работех в Мак Доналдс. Бях си поставила цели и знаех, че мога да го направя.“

Ред е на съдбата да й се усмихне. Следват силни квалификации, в които Куанеша прави невъзможното, изкачвайки се нагоре в класирането. От 11-а, става 6-а, а малко преди края дава всичко от себе си и скача рекордните за нея 6.93 метра, което я изстрелва до топ 3 и…печели квота за Олимпийските игри.

„Това беше пътуване и всичко започна с едно малко момиченце, работещо в Макдоналдс и ето ме сега тук.“