Brato.bg
Животът на спортистите често е съпътстван от предизвикателства, неуспехи и мисли за отказване. Други пък трябва да минат по най-дългия възможнен път, за да стигнат до подиума. За зрителите остава впечатлението, че всичко спортистите получават даром и без да изисква много труд и лишения. Истината е, че понякога е много трудно, но крайната цел си заслужава. Куанеша Бърскс ще бъде част от предстоящите летни Олимпийски игри в Токио. Но предишната й работа далеч не я правеше толкова известна и успешна.
Когато бе на 17 години, бъдещета атлетка на Щатите, започна в Мак Доналдс, а със спечелените пари помагаше на баба си и дядо си, при които живееше по това време с нейните сестри.
“Изкарвах по 100 долара на всеки 2 седмици, но бях адски щастлива – обяснява сега Бъркс. – По това време си мислих, че това е най-добрата работа.”
Истината е, че ресторантът се намира в 14-хилядно градче Хартсел, Алабама, а между работата и училището бъдещата ученичката кара баба си на работа, а след това и сестрите си на училище.
Докато е в гимназията, Бъркс бързо забелязва, че съучениците й използват спорта като начин да получат стипендии за колеж. Семеен приятел й подарява маратонки, за да играе баскетбол, а друг – шпайкове, за да се състезава в спринтовете и скоковете. Когато завърши трета на Националната юношеска олимпиада на USATF през 2012 г., тя решава да се придържа към спорта по пътя към колежа.
View this post on Instagram
Бъркс не напуска работата си, докато не завърши гимназия с 11-те си щатски титли, включително 100 метра, дълъг скок и троен скок старша възраст. В Алабама тя става първата в семейството си, която посещава колеж и продължава да прави успешна кариера, като поставя рекорди в училище, печели отличия за цяла Америка, а също и титли за скок на дължина на открито през 2015 г. и 2016 г. на закрито.
От 2018 година насам следват няколко неуспешни състезания, спиране на тренировки заради пандемията, а също и операция: “„Усещах, че всички шансове са срещу мен“, признава Бъркс. „В един момент треньорът ми каза:„ Не знам дали физически ще можеш да си готова за натоварвания и квалификациите. Лекарите не знаеха дали ще се върна навреме. Виждах се с някои специалисти и те не бяха никак оптимистични. Бях изправена пред толкова много неща, но продължих да се връщам към времето, когато работех в Мак Доналдс. Бях си поставила цели и знаех, че мога да го направя.”
Ред е на съдбата да й се усмихне. Следват силни квалификации, в които Куанеша прави невъзможното, изкачвайки се нагоре в класирането. От 11-а, става 6-а, а малко преди края дава всичко от себе си и скача рекордните за нея 6.93 метра, което я изстрелва до топ 3 и…печели квота за Олимпийските игри.
“Това беше пътуване и всичко започна с едно малко момиченце, работещо в Макдоналдс и ето ме сега тук.“
