Валдес
Екипът на Brato.bg се натъкна на малко дневниче по време на превоз в такси. На първата му страница пише “Собственост на Джоузеф Диксън”. Умишлено не го публикувахме до момента, за да не влияем на сделката. Не, че сме вярвали, че такава ще има, но все пак не искахме да бъдем лоши вестоносци.
Понеделник
07.30
Будя се до момиче с дълга коса и татуировки с християнски мотиви по цялото тяло. Помня, че снощи се забихме в някаква чалготека. В гръб е малко едричка, сигурно ходи на фитнес. Не помня особено как изглеждаше, бях се напил като англичанин на Слънчака, а тя сега спи на другата страна. Помня само, че се целуваше много добре. От 2 дни съм в София, а вече ми вързаха. Този златен пръстен наистина привлича наивниците.
07.45
Това момиче сигурно е много набожно, има татуировки по цялото тяло. Галя я по гръбчето, има и здрав трицепс. Косата й е много приятна на пипане. Ще стана да й направя английска закусна, сигурно е гладна. Пи повече и от мен цяла нощ и ми пя на ушенце. Помня, че беше с някаква приятелка. Но не беше мой тип, не си падам по руси.
08.00
Чувам шум от стаята, сигурно писанката се е разбудила. Ще й сервирам в леглото, за да й покажа, че английското джентълментство не е мъртво. Влизам…ужас!!! Не може да бъде, сигурно сънувам. Не е точно жена. Чист мъж си е. Усмихва се палаво, а от това ми става още по-кофти. Бягам в банята, за да повърна.
08.30
В шок съм, опитвам се да се удавя, наливайки се с вода. Не става, едва преглъщам от тоя махмурлук. Не мога да повярвам, че съм забил шимел. Този тук твърди, че си е мъж, но не му вярвам.
09.15
Закусихме все пак. Разговорът потръгна. Имало е да става, дет се вика. Каквото се случи в Студентски, си остава в Студентски. Поне да се опознаем. Имаме сходни неща. И двамата сме нереализирани футболисти. Той играл в чужбина, а аз съм ходил в редица отбори на проби в чужбина. Аз не съм спечелил нито един трофей, а също и той. И двамата сме скъсани откъм пари. Ние сме почти близнаци, баси.
10.00
Излезнахме да ми покаже София. Пушим наргиле и си говорим за Евро 2020. Яд ни е, че не сме се реализирали във футбола. Започваме да си мечтаем как сме собственици на футболен отбор. Менажираме го в английски стил, привличаме футболисти, гоним други. Трети ги оставяме, за да ни сменят въглените на наргилето. Той ми разказва за стар свой приятел, който още е президент на роден отбор. Били скарани обаче, натъжава се, виждам, че му е тежко. Гушкам го, за да го успокоя.
10.20
Докато сме в кафето минава някакъв, който познава моя човек. Оказва се и той футболист, бил нападател. Оплаква се, че нито играе в настоящия му тим, нито получава заплати. Клубът бил зле, имал славна история, нали пак казва, че е №1 в България, нали, повтаря едни и същи думи, не го разбирам, но ми се струва, че речникът му е по-беден от банковата сметка на моя приятел.
11.30
Иска ми се да си купя този футболен отбор. Реално нямам парите, но той и настоящият им собственик явно няма пък ги ръководи по някакъв начин. И аз мога да лъжа, даже съм доста добър. Заговарям се с моя приятел от България, който също се чуди какво да прави. Писнало му е вече от борчове и деца. И от двете имал бол. Започваме да чертаем концепция за новия ни проект. Моят приятел обаче иска да ходи до МОЛ-а, защото си търсил нова диадема. Викам му дай да минем първо през стадиона на клуба, който искаме да купим, но ми признава, че наблизо нямало търговски център, а колата, с която се придвижвал, вече е на резерва. Свързвам 2 и 2. Където стадион, там и мол. Това ще го опиша в офертата.
Вторник
Принтирам един лист, на който през пейнт успях да скълъпя документ, гарантиращ, че имам 240 млн. долара. Дали ще се вържат? Ще ги направя 242 и някакви стотинки, за да изглежда по-автентично. Гледал съм “Бандата на Оушън”. Любим филм, от там съм научил няколко трика, сигурен съм, че са приложими и в реалния живот, време е да ги използвам.
11.00
С моя нов приятел се разхождаме по Витошка, търсим къде да пушим наргиле. Обеща ми да ме води уикенда на море. Ще пътуваме през някаква фейсбук група София-Бургас, за да избием наема на колата. За всичко е помислил, определено може да се получат нещата.
11.15
Получавам съобщение от клуба, който искам да купя. Ръководството е готово на преговори, искат да се чуем по телефона. Набирам ги, но слагам парцал на слушалката и си преправям гласа, за да звуча по-възрастен. Така съм гледал, че правят в “Сам вкъщи”. Друг любим филм. Обяснявам на 2-3, че има една компания, която стои зад гърба ми. Американска е и е готова да налее колосални суми в българския футбол. Нищо, че световният агонизира покрай COVID-19. За такава сума Флорентино Перес ще ме вземе с истинско Ферари от нас и ще ме закара на “Сантяго Бернабеу”, за да щампова фланелка с моето име. Тук обаче звучат положително, може и да се получат нещата. Ако има сделка, първата ми работа ще е да се картотекирам и да играя поне в някоя контрола.
15.45
Обикаляме по магазините. Търся си костюм, защото не мога да ходя по тези бермуди и шапка “идиотка” на среща са настоящото ръководство. Трябва да изглеждам авторитетен, това го гледах в “Хвани ме, ако можеш”. Това момче им скри шапката, идол ми е. Харесах си костюм, но не ми е по джоба – 130 лева. Моят приятел ми обеща да пита някакъв негов познат, който наскоро бил абитуриент. Щял да го даде и без това бил оповръщан и не му трябвал вече. Съгласявам се, нямам избор.
17.00
Вече сме в автокъща. Трябва да изберем и кола за срещата. Цял ден с моя приятел се придвижвахме из София с тротинетка. Той управлява, аз се държа за него. В София съм друг човек ,честно…
20.00
Изпращам имейл до клуба с потенциалните нови футболисти, ако взема акциите – Дейвид Бентли, Газа, Дейвид Сиймън. Верно, спрели са, ама тия сегашните в този отбор са още по-спрели. Моите поне могат да пият.
Четвъртък
Днес е големият ден. Всичко е договорено с настоящия собственик, остава да ми даде акциите, а аз да му прехвърля парите от Монополи. Преди това трябва да се срещна с журналистите. Лъскам пръстена, слагам костюма на абитуриента, грижливо избърсах петната с мокра кърпичка. Моля моя човек да ми сложи вратовръзката и да ме закара с колата под наем до стадиона. Много ми е кеф, през целия път се бях показал от колата. За пръв път съм във Ферари. Животът е хубав.
10.15
Баси, от това стоене на джама в колата съм пресъхнал. Жаден съм, изпих диспенсъра в офисите на клуба, сега отварям трета бутилка. Тук водата ми се услежда. Един от собствениците ме гледа и плаче. Ще фалирам клуба с толкова вода на минус. Тупам го по рамото, изглежда емоционален. Обещавам му да вложа сериозни средства и в баскетболния тим, но първо да завършим тази сделка. Той ме моли за едно кръгче с Ферарито. Не съм сигурен, по-добре да не рискувам. Ако го удари, трябва да си даря черния дроб, а той не става за нищо вече. Отказвам му тактично, не ми изглежда надежден шофьор.
10.30
Репортерите ме нападат като питбули. Ало, идвам от родината на таблоидите, по-спокойно. Питат ме за фирми, пари, минало. Пичове, питайте нещо за футбол, там ми е силата, въпреки че съм фен на Англия… Отклонявам въпрос след въпрос, печеля време, както правих и докато бях на проби. Все ме разкриваха, май и този път ще е така.
11.00
Излизам от залата и се качвам във Ферарито. В него ми е най-готино. Жалко само, че трябва да го връщаме. Едвам ще съберем пари за вноската. Даже пълним резервоара с още вода. Взех я от клуба. Нямаме пари сега и да спираме на бензиностанция. Тротинетката ни зове.
Неделя
08.30
Днес съм почивка. Ха-ха! Щото предните все едно свърших нещо. Решавам да играя на GTA. Минавам покрай някакъв стадион на играта, кефи ме, искам и нашият да изглежда така. Ще го копирам това и ще сменя емблемата, все ще се вържат. То се е видяло, че пак ще бачкам, дай поне да направя видеото за проекта и да го пратя, за да видят, че съм сериозен.
Понеделник
07.00
Звъни се на вратата. Някакво русо момиче е бясно, търси си приятеля. Хваща го за косата и си го прибира. Оставам сам. Няма го вече и Ферарито. Не започва добре тази седмица. Ех, дано поне получа отговор от собственика на моя бъдещ клуб. Ще му пратя ултиматум. Много ме размотава вече, а аз му пратих и селекция, и видео от GTA със стадиона. Ако не иска, ще намеря друг клуб, където да си мислят, че ще инвестирам 242 млн. долара.
Вторник
Будя се от съобщение – сделката пропада, пич. А можеше да имам “Челси” на Балканите. Остана ми единият златен пръстен. Ще отида да го заложа, че няма да избутам месеца. Ни клуб, ни МОЛ, ни стадион. Фак оф! В заложната ме бият. Вероятно и предният път съм се опитал да пробутам фалшиво бижу. Запомнили са ме. По-лошо – оказват се фенове на българския отбор. Този път сексът няма да ми се размине…
