Валдес
Лято е, брато, и въпреки всички негативни новини, няма как да не се пуснеш до морето. За ден, уикенд или седмица, не избушиш ли кочината и на съединителя по магистралата, и на черния дроб на плажа, не си е живот. Останалото е бачкане, ядове и някой друг повод за усмивка.
Ето, че се пуснахме и ние да чуем гласа на гларусите, шума на вълните и гласа на продаващия царевица. Именно последният ни накара да се замислим по екзистенциалната тема за типовете на плажа, които ни правят престоя по-приятен. Има дразнители, но има и непознати, които носят позитивизъм. Ето кои са те…
Барманът
На капанчето обикновено целим некви много кисели бармани и барманки. Мразим кисели хора, честно! Алегрични сме към тях и ни се подува лицето, след което дирим хапове или поне шотове. Важно е барманът да е точен, да отговаря на комуникацията адекватно и в крайна сметка да стане твой човек, като сипва по 100, вместо по 50 в тия проклети чаши за коктейлите. То нема да се разбере, щото нали му туря и друг цвят – диня, ягода, нещо цветно, прикриващо алкохолизираната ти душичка. На морето е по-добре винаги с хора, с които се разбираш, мама му стара! С него ще се черпите един друг, ще псувате бившите и ще сваляте бъдещите. Пък така се раждат и много добри приятелства.
Заспалият спасител
Ше каеш, че е гадно, ама не е, брато. Искаме ние да спасяваме Цецки от удавяне, само и само спасителят да не свирка с оная шибана съдийска свирка. Тва направо ни проглушва ушите, образува ни язва на дванадестопръстника и получаваме гърчове на хавлията. Сметай колко ни е гадно да чуваме звука от свирката на спасителя. Да си спи и да не свирука, че от клаксони в задръстването у Софията едното ни тъпанче само подава ударите на сърцето без да чуваме околната среда. Ако спасителчето спи, румънските туристи на градус нема да ядат и бой, както беше станало наскоро.
Продавачът на царевички-чки-чки
Големият любимец на всички. Верно, че ти разваля съня като се дере с все сила, заглушавайки чайки, музиката на плажа и най-гръмогласната майка, крещяща по своето дете, но пък освен чантата с царевица има и такава с лафове, каквито не си чувал никога.
“Цааааааааааааааааревичкии. Парат, не се барат. Закуската на Роналдо, обядът на Ривалдо, вечерята на Ромарио. Царевицейшън, кучейшън, соньо плейстейшън”.
Има и още, но не можем да помним всичко. Факт е, че този човек е по-добър от “Комиците” и “Шоуто на канала”, а и някои стендъп комедианти. А дори не претендира за това.
Мацките без горнища
Друг наш любим типаж на плажа, а вярваме и на теб така, са онези Цецки, които не се притесняват да захвърлят горнището и да пуснат на свобода кучетата. Бау, бау! Лисичи муцунки, чорапи с песък, топки петици – няма значение. Цицата си е цица и е второто най-красиво нещо на плажа след морето. Благодарим на всички онези жени, които ни пълниха очите през годините и го правят дори сега, когато вече сме тежко обвързани.
Класическите БГ родители
Те винаги пристигат с гръм и трясък на плажа, а така си и тръгват. Детето се влачи и рита с шутове, защото или не иска да влиза във водата, или не иска да излиза от нея. Бащата винаги е на бира в пластмасово шише, а майката е на успокоителни, които не действат. Забавно е да ги гледаш, защото при тях никога не е скучно. А и да не искаш, нямаш избор, защото всички диалози са на висок глас със заплашителен тон.
Липсващите хора
Абе, най-добре е да няма хора. Този тип хора са ни най-любими. Отпускате се с твоята, цункате се, правите планове за бъдещето, а ти се виждаш и представяш като Супермен. Никой няма да ти се присмее, ако сте сами, никой няма да секне порива на въображението ти. Ако няма хора на плажа, няма да слушаш как баща псува детето си, че му е намокрило джапанките, как жена бие съпруга си, че е погледнал чужди гърди… И куп други такива, дето изобщо не ни се пишат, щото ти нема да имаш време да прочетеш.
