Даниел Петканов: Прегръщах го без повод

Даниел Петканов: Прегръщах го без повод

Трудно ни е в момента да намерим точните думи за това, което сега мислим за живота, брато. От вчера се опитваме да си обясним как можем да обобщим случилото с Милен Цветков. Казваме го не, за да бъдем част от изказващите се по темата, а защото трагичният момент ни порази. И едва, когато всичко това се случи, като че ли си дадохме сметка колко ярък човек бе Милен Цветков. Типично за нас българите – осмисляме нещо, което вече е късно…

Когато написахме нашата първа и единствена книга „Наръчникът на едно брато“ бяхме поканени в телевизията за сефте именно от него. Как се чувствахме в деня, когато трябваше да влезем в студиото на „Часът на Милен Цветков“? Така, сякаш ни предстоеше изпит, от онези най-страшните. Притеснявахме се какво ще ни попита, дали няма да ни разбие на парчета за това, което сме написали. Знаехме, че е пиперлив, но въпреки това ударихме 2 ракии за отскок и се престрашихме. Там, зад кадър беше и Даниел Петканов – братото, което води нашето първо парти и премиера на книгата. Имаше химия между Дани и Милен и това си личеше и на екран. Именно това бе причината в часовете, след като научихме за случилото се с журналиста на 19-ти април, да проверим на няколко пъти дали и какво е написал Дани за своя ментор. Не защото сме любитни, а защото знаехме, че думите ще бъдат истински и силни каквото може да бъде мъжкото приятелство…

МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ, ПО-ГОЛЯМ БРАТ И ВТОРИ БАЩА ♥️

Едни от бичовете на нашето съвремие са фалшът, лицемерието и мързелът.
Моят най-добър приятел беше антипод на тези три думи. Благодарение на него дължа живота, който водя сега!

С него се запознах на 31 май 2010 година в Аулата на УНСС. В 19:30 започваше конкурсът „Мис и Мистър УНСС“ и аз участвах в него.
Когато дойде моят ред да се изявя поздравих спонтанно Милен Цветков от сцената по микрофона и той ми върна някакъв отговор, но толкова ме тресеше адреналина, че даже не асимилирах какво каза. Милен присъстваше на събитието като част от журито на конкурса.
До ден днешен не знам как, но аз спечелих в мъжката категория и това събитие промени целия ми живот.
На другия ден, заедно с Мис УНСС трябваше да гостуваме в сутрешния му блок, който се излъчваше по това време в икономическата телевизия EBF. Знаех, че моят бъдещ най-добър приятел и ментор в живота е остър журналист, който не търпи цензура и поради тази причина беше намерил пристан временно в тази медия.
По време на участието, въпреки притеснението, се държах свободно – майтапих се с Милен, танцувах със синоптичката и след изявата той ме покани на разговор в кабинета му. В първия момент се стъписах, защото си помислих, че нещо не е наред, но видях, че е добронамерен и това ме развълнува.
Следващото, което си спомням е, че ме попита дали съм се занимавал с телевизия, на което аз отговорих отрицателно, а вторият въпрос беше:
– А, искаш ли да се занимаваш?
Не можех да повярвам! Нали знаете тезата, че когато искаш нещо много силно, то рано или късно се случва. Тайно съм си мечтаел да разбера от първо лице какво е да работиш в телевизия, но никога пред никого не го бях споделял, защото си мислих, че това е затворена общност и че нямам никакъв шанс. Е, Милен Цветков ми даде този шанс!
Искам да разкажа толкова много неща за приключенията ни от този момент нататък, но ще трябва да го направя под някаква друга форма, защото тук платформата ме ограничава откъм обем.

Накратко – отношенията ни бяха много бурни. Карахме се постоянно и се обичахме от душа, точно както едновременно можеш да мразиш и да обичаш само някой, който искрено е заел място в сърцето ти.
Напуснах „Часът на Милен Цветков“ три! пъти през първия месец (2011г.) заради пререкания с него.
Веднъж извади касата на вратата в редакцията с удар, защото спорихме за един мой репортаж.
Той не обичаше демагогията, празнословието – нещо в което аз съм се шлифовал.
Милен обичаше прямотата, упоритостта, старанието и се опитваше да научи всички около него в редакцията на тези качества.
Аз се борих срещу това вътрешно, защото бях свикнал да се нося по течението и всичко да се случва спонтанно, без подготовка и старание.
ГРЕШАХ, но го разбрах след много години.
Но отношенията ни не бяха само противоборство.
Случвало се е да го прегръщам без повод, просто защото го обичах като втори баща.
Казвал съм му многократно „Обичам те“, защото го чувствах като мой брат.
Случвало ми се е да ми се насълзяват очите, когато сме оставали насаме и сме си споделяли лични неща, защото той ми имаше огромно доверие, а животът му може да бъде описан по всякакъв начин, но не и като лесен.
Благодаря на Бог, че ме допусна в живота на този голям Човек, който ми даде толкова много, а не искаше нищо в замяна!

10 години след нашето запознанство дрогиран убиец отне живота на НАЙ-ЦЕННИЯ човек в моя живот извън семейството ми и когото не оцених достатъчно приживе!

Обичам те, братле! Прости ми за всичко! Благодаря за всичко! ♥️