„Аз съм на върха, на върха съм!“

„Аз съм на върха, на върха съм!“

Днес е тъжен ден, брато. На тази дата през 1984 година Христо Проданов остана завинаги на Еверест. Емблематичен остава разговорът между него и Георги Имов и до днес, а всеки сам може да определи как му действа записът.

„Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ОК, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!!“

20 април е и щастлив ден за България. Защото тогава Христо Проданов прави невъзможното възможно – изкачва връх Еверест, сам, без кислород и по един от най-трудните маршрути към върха – Западния гребен, наричан още Жестокия път. Първият българин достигнал до мястото, за което казват, че няма смърт, „има само сливане с мечтата“.

„Аз съм на върха, на върха съм!“ – се чува по радиостанцията в 18:15. Всички алпинисти в базов лагер ликуват, цяла България ликува, но също всички се опасяват, че Христо е на върха прекалено късно.

Започва връщането назад, а с това и проблемите. Останалото е ясно. Миг от вечността, история за поколения, история за геройство и преследване на голямата мечта и нейната цена.

„Тогава вече беше тъмно, а пътят назад е изключително стръмен – спомня си години след това Имов, стоящ от другата страна на радиостанцията. – Тоест за него нямаше назад, защото не бяха изтеглени въжета и парапети, по които Христо да се върне. Освен това той бе тръгнал без кислород, тоест преживяването е няколко часа, но бе решен, че ще стане един от алпинистите, изкачили Еверест без кислород. Тук съществената разлика е, че останалите са атакували по нормален маршрут, а не по Западния гребен. Това ме накара да говоря с него дълго, за да го държа буден и да го накарам да натиска комутатора на радиостанцията, която бе на рамото му. Не трябваше да заспива, затова му казах, че е голям българин. Това бе лирика през сълзи. Заради журналистическото неуточнение обаче почти никой не знае, че това е моят глас. Приписаха го на Аврам. Другият проблем е, че той си загуби и ръкавиците и ръцете му измръзнаха. Бях му дал и две ракети да ги изстреля, но се оказа, че дълго са престояли във военните складове и явно бяха дефектни. На едната й се скъса връвта, а с другата опитът бе несполучлив.Питали са ме неведнъж дали би могло да се извърши някаква спасителна операция за Христо, но доказах с цифри, че това е невъзможно. Първо за тази цел трябва да се изкарат на терен около 30 шерпи, да се опънат километри въжета, за да може не само да се достигне до него, а и за да се свали.“