Датата 14 април е тъжна за света на литературата, брато. В този ден през 1980 година изгасна вълшебното перо на Джани Родари. Италианският писател си отиде, но остави огромно наследство за всички четящи. Тук сме, за да представим малка част от неговия талант под формата на цитати.

„Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

„Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“

„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“

„В страната на лъжите истината е болест.“

„Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“

„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“

„Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.“

Думата “правда” е една от онези думи, които носят в себе си мълния.

Никога не си позвоялвайте да се плашите от думата “край”.

По-лоша болест аз не знам, от тази да живееш сам…

“Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.”

“Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.”

“Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.”

“Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.”

“Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.”

“Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.”

“По принцип, наистина ли има такава необходимост от огледала? За да узнаем, дали сме красиви и симпатични, достатъчно е да затворим очи и да питаме своите сърце и ум.”

“Умът не знае граници.”

“Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.”

“Когато си в голяма неволя, не забелязваш малките неприятности.”

• Виж и това, брато: Заповядай в дома на четящите хора в България