10 книги, написани под въздействието на наркотици

Често чуваме за музиканти и хора от света на киното, които са имали вземане-даване с наркотиците. Но когато става въпрос за писатели, тази страна от творчеството им обикновено не е така популярна. Bright Side разказва за няколко известни писатели, написали класическите си произведения, докато са били пристрастени към упойващите вещества.

Стивън Кинг през 80-те

Стивън Кинг никога не е крил факта, че много от произведенията му са написани под въздействието на кокаин. В много случаи той дори не помни как ги е писал. В интервю за „Ролинг Стоун“ писателят споделя, че е използвал кокаин от 1978 до 1986 г. и междувременно е написал около 10 романа. Сред тях са „То“, „Тъмната кула“, „Гробище за домашни любимци“, „Сблъсък“ и др. Ние си спомняме и едно друго негово интервю, в което признава, че изобщо не си спомня как е написал “Куджо”.

• Виж и това, брато: Заповядай в дома на четящите хора в България

Кен Кеси и неговият LSD клуб

През 1959 г. Киси работи в психиатрична болница (спомените за това преживяване са частично използвани в „Полет над кукувиче гнездо“) и участва в редица експерименти, свързани с влиянието на LSD върху човешкото тяло. През 1964 г. той прави истинска психеделична революция в САЩ, когато създава общността Merry Pranksters, която популяризира LSD.

Жан-Пол Сартр и неговата диета

Според Ани Коен-Солал, написала биографията на големия екзистенциалист, неговата ежедневна диета е била: 2 опаковки цигари, няколко лули с тютюн, 1/4 бутилка твърд алкохол, 200 милиграма амфетамини, 15 грама аспирин, пакет барбитурат и около 20 кодран (смес от амфетамин и аспирин). Писателят умира на 74 години.

Руски писатели в годините на НЕП

Любопитен факт: в постреволюционна Русия е било по-лесно да си набавиш кокаин, отколкото бутилка водка. Не е имало норми или закони, които да го забраняват. Можел е да се купи дори по магазините. Оттук вероятно идва митът, че най-дългият романс, който е имал Владимир Маяковски е имал, е бил с този кокаина.

Чарлз Дикенс през Викторианската епоха

Във Викторианската епоха употребата на наркотици (опиум и кокаин) е популярна, достъпна и не забранена от лекарите. Понякога наркотиците са предписвани и като антидепресанти. Големият британски писател е бил пристрастен към наркотиците. Според спомените на хората, които са го познавали, понякога той е имал видения и странното му поведение, а от някои произведения, дори на пръв поглед невинни като „Коледна приказка“ ни побиват тръпки.

Луис Карол през Викторианската епоха

Г-н Карол също е живял в епохата на кралица Виктория. Той е използвал лауданум (опиум с алкохол) като форма на лечение. Много хора са убедени, че „Алиса в страната на чудесата“ е толкова гениална, отчасти заради лауданума. Има теории, че книгата описва наркотичен трип.

Зигмунд Фройд и неговото изследване на кокаина

През 1884 г. Зигмунд Фройд проявява научен интерес към едно ново обезболяващо средство: кокаина. През следващите 3 години той публикува няколко научни труда, в които описва удивлението си от действието му. Започва да го предписва на съпругата си, препоръчва го на приятели. Но в началото на 1887 г. учените осъзнават, че кокаинът не е така безвреден, както се е смятало по-рано и Фройд е съден за пропаганда на наркотици. До 1900 г. той се опитва да се освободи от пристрастяването си.

Бодлер и Клуба на хашиша

От 1844 до 1848 г. поетът посещавал Клуба на хашиша. Според това, което казват другите членове на клуба, той е опитал само няколко пъти, като експеримент. По-късно той се пристрастява към опиума, но успява да се освободи от зависимостта, след което пише невероятно поетично описание за влиянието на наркотиците върху човешкото тяло, озаглавен „Изкуственият рай“.

Сценаристите на детските предавания на Би Би Си

Мис Греъм, бивш служител на детската програма на Би Би Си, казва, че след първия епизод от предаването продуцентът ѝ е предложил да опита кокаин. Както се оказва, наркотикът е бил популярен сред творческия екип на детските предавания и не бил преследван. Ръководителите по-скоро смятали, че белият прах помага на писателите да пораждат нови творечски идеи. Нали си спомняте „Телетъбис“?

Михаил Булгаков и разбиването на мита

Когато хората си спомнят силните образи на Булгаков, обикновено хората си помнят, че писателят е използвал морфин. В периода между 1916 и 1917 г. Булгаков е работил като селски лекар, а това е времето, в което лекарите започнали да използват морфина, за да лекуват ужасните болки, причинени от дифтерита. Но пет години са били нужни на писателя, за да се излекува сам, тайно, от пристрастяването си към наркотика – и успява през 1921 г. Всички спомени от този период са описани в „Морфин“ през 1927 г. Да, писателят е бил пристрастен към наркотиците, но никога не е писал под тяхно въздействие.

Предупреждаваме: не опитвайте това у дома. Писателите стават това, което са благодарение на таланта и усиления си труд. Повечето от тях са възприемали зависимостта към наркотиците повече като наказание, отколкото като някаква помощ.

Източник: obekti.bg