Brato.bg
Понеделник
07:12 ч.
Събужда ме бормашина. Знаех си, че не трябваше да взимам тая гарсониера в “Белите брези”. Сигурно Весна Бесната македонка е подарила ваучер за ремонт на съпруга си Таньо Мекия. Любопитството за техните прякори ме ръчкаше като хемороид – организма на млад тираджия, така че попитах.
“Що ти викат така, добра жено?” – подхванах още първия ден. А тя на македонски ми отговори: “Бидейки сум лесна жена, а мажот ми не може да станува твръд”. Казах й, че ще направя чудо и ще го втвърдя, но да даде петстотин лева за тоз подарък. Явно е дала парите за ремонт.
07:34 ч.
Пикая около пет минути, понеже простата се обажда. Ало, кой е? Простата е. Правя си “3 в 1″ с допълнително мед и захар, че това тяло няма вдигане. Ям “Зайо-байо” . Не обичам тежките закуски, обичам тежките запивки.
07:51 ч.
Проверявам си пощата. Не мейла, а пощенската кутия. Откакто се нанесох ми пренасочиха писмата от Лапландия направо тук, но подозирам, че едно келеме от първия етаж ми краде кореспонденцията, защото нещо ми малнеят в този пиков ден от годината. Подарък ли? Един топъл за тебе, жено ожулена.
08:12 ч.
Качвам се до таванската стая да видя елените какво правят. Осрали са се до плешките и се правят, че спят. Разбирам защо са се осрали – тук е тесно като в гъз. Бил съм в много комини, но най-тясно е в гъз.
Елените много си ме обичат. Давам им бейкролс с вкус на спанак да хапнат. В София друга трева няма, макар че в един зоомагазин ми предлагаха окосена от Алпите за 3 лв. на плик. Какви Алпи бе? Он ше ми вика на мене той! Тва някой си Асен я е окосил до “Джъмбото” на Ботевградско шосе. Ше ме цакат с трева от Алпите!
08:34 ч.
Започвам да чета писмата, докато елените хапнат хубаво. Един от тях говори: “Синемагугу иманяки кубеки, кабука кабаката…” Шибвам му един да се освести.
08:36 ч.
Отварям първото писмо, което е от сополивия Алекс.
Абе, тоя да не е син на Емо Костадинов? Алекс, един буквар за баща ти Емо и един за теб, идвате ми леко неграмотни, ще ме извинявате.
Следващото писмо…
Тц-тц-тц-тц… Този е стабилен като изгнила панта на външен кенеф. Много тежко го раздава, но ще му пратя точилка, за да има с какво техните да го люскат, като употребява такива думи. Продължаваме напред!
11:46 ч.
Времето лети. Отивам при джуджетата. После ще чета още.
12:30 ч.
С джуджетата сме наели един склад в софийския кв. “Бенковски” и майсторим подаръците. Малките работници както винаги са под секва критика. Рошави, некъпани и с осрани дочени дрехи подсвиркват, плюят през предни зъби и не хабят много енергия. Лигавят ми се заради това, че ги осигурявам на едни пари, а им давам други. Питат как ще стигнат до пенсия. Ами, няма да стигнете, каиши такива! – мисля си. Отговарям им, че те са джуджета инвалиди, предстои им освидетелстване от ТЕЛК, а така и така още ще вдигат пенсионната възраст, така че да не си правят илюзии. Някой изобщо виждал ли е преуспяло джудже? Не. Няма. Освен Емил Гъргоров, който обаче е толкова велик, че стигна до китайския футбол. Така че няма.
Ще търся да наема смърфове. Ама не от Локо Пловдив, че много ги блазни черното тото.
13:10 ч.
Обявявам обедна почивка и отскачаме до близката кръчма “Гъши перо”. Рудолф се насира по пътя от страх, че мога да го оставя отвън да пази шейната и да го вдигнат с паяк тия от “Паркинги и гаражи”. Викам му така:
– Ели, елен, Руди, приятелчето ми, цял живот си с мен. Оставял ли съм те някога без слама, без галене, без геранска вода? Не си мисли, че бих дал на банда недоебани лелки да ти сложат скоба, да те снимат със светкавица и да те вдигнат?! Ар ю нътс бе, брато?
13:45 ч.
Настаняваме се на 2 сепарета. Шибаните джуджета правят ужасна навалица в заведението. Бахти антуража, честно. Ще наема една фабрика в Пакистан да ми прави подаръците, тия не могат да се интегрират даже и в София, където оперира партия като Евророма.
Рудолф вече си е поръчал салата и мляска в края на масата без да се обажда. Снежанка яде салата “Снежанка”. Поръчвам си пица “Дядо Коледа” с еленско месо и сядам до Рудолф, за да му покажа кой е шефът. Ям я в лицето му, а той се разревава. Много обичам да тролвам моите и да ги държа в напрежение.
-Боклук си си, копи – прецежда през зъби Рудолф.
18:50 ч.
Отдавна сме пак в склада и майсторим подаръците. Моята асистентка Снежанка ми носи писмо. Отварям и чета:
“Мараба, Дядо Коледа ефенди,
Аз съм далечен роднина на Али Ръза, който също ти писа писмо за едни аспирини. По професия съм депесар. Ние Рождество Христово не би трябвало да празнуваме, но какво да направим като ни е хубаво бе? Рахат е, щом има празници от календара. Давам ти анонимно дарение от 10 бона български пари, за да подариш на няколко наши деца по нещо. Това са: Брахими, Исмаилоглу, Илмаз…”
Спирам да чета и се обръщам към Снежанка:
-Снежи, хубавичката ми тя, постави това писмо в рамка и намери адресите на тези деца.
Сряда
11:30 ч.
Деба, успал съм се. Снощи ходихме с джуджетата на тим бийлдинг в БИАД. Даже и брадата ме боли от пиене. Вместо да бутам пари в пазвата на танцьорките съм им давал писма. Лошо, сега някои деца няма да получат подаръци.
12.00 ч.
Правя трите стъпки към изтрезняването – душ, чикия и голяма нужда. Така де, срах. Това “голяма нужда” много педалско звучи. Взимам си една студена бира и съм като нов. Днес ще бачкам в някакъв мол, ще се снимат децата с мен, ще ми дърпат брадата и ще ми казват какво искат за Коледа. Аз ще получа 20 лева за 12 часа, но големият плюс е, че ще се запозная с някоя самотна майка, която ще язди елените още тази вечер.
13.00 ч.
В мола съм. Голяма навалица е. Тия българите умират да ходят по моловете и да харчат по 500 лева за ден, въпреки че взимат по 400 лева за месец. Тия са по-големи факири и от Худини. В мола е пълно с пички, ебати. Паднаха ми очите. Не искам да ги лъжа, че ще има безплатни подаръци и поставям голям плакат до мен:
14:15 ч.
Някакво 80-килогорамово лапе ми смазва топките. Скача в скута ми и започва да нарежда – искам лаптоп, смартфон и плазма. За теб, моето момче, един хубав електронен кантар, че тежиш колкото Ути Бъчваров.
14:30 ч.
В скута ми е Цветито Янева. “Имам си всичко, старче. Но съм чувала, че имаш собствена държава. Това Лапландия държава ли е или остров, всъщност? Ако ми уредиш няколко хита по лапландския The Voice мога да заместя тая скочубра Снежанка. Я си представи само тандем Дядо Коледа фичъринг Цветелина Янева. Брада и силикон в едно! Суперско ще стане. Забравих да ти кажа, че много ме възбуждат дебелаци. Мой тип си.”
16:40 ч.
На левото ми колено, което е пълно с вода, сяда този фантастичен, този невероятен бивш президент на БФС. Иска шише уиски, но в кутия с две чаши, ледарка и нов мандат в БФС. Казвам му, че ми е по-лесно да сложа козирка на Сектор “А” на “Герена” или да направя Гришата с две педи по-висок, но последното, което поиска – няма как, аз съм Дядо Коледа, ебаси, не Бойко Борисов.
21:30 ч.
Тежък ден. Ще се пие пак, то се е видяло. Отивам в Студенски град, без джуджета, без елени. Таксиметровият ми взима повече, отколкото ми излезе от Лапландия до България. Всичко се връща на този свят. По-късно тази вечер Рудолф ще му задигне акумулатора, щото е много отворен. Рудолф пипа ли, има счупено. Все пак е с копита животното. И понеже съм великодушен, ще подаря на този бакшиш неговия си акумулатор, но изтощен, понеже Лапландската мафия е най-силната бе, оуу. Ше се ебавате с дедо си и ше му припомпвате с помпичката за стотинките! Нещастни миризливи пръчове с кир зад ушите, опашка като на Роберто Баджо и нокът на кутрето – за всеки случай от ежедневието!
03:35 ч.
Хвърлям салфетки, пия руска водка и повръщам в скута на някаква танцьорка. Да видят те дали на мен ми е готино, като на ден минават по 130 оакани лапета с куп желания. Мой ред е да си поискам – искам дудук.
А иначе всички в интернет питат чия е тая сметка… Моя е!
04:30 ч.
Готово, запивам бройка и в България. Пиша я в тефтера с послушните момичета. Пенка от Добрич. Мечтала да пробие в столицата. Готово, Пенче.
Четвъртък
05:30 ч.
Коледа е, мамка му. Не съм спал. От заведението директно отивам да взема шейната с елените и тръгваме да раздаваме подаръци, че няма време. Спира ме някакъв полицай. Защо не си пуснал фаровете… Защо мигачите не работят… Защо нямам платена Гражданска. Какви фарове и мигачи на шейна бе, тъпунгер? Ква Гражданска? Кара ме и да духам, питам го дали първо не може да се поцелуваме. Окей, не можело. Машинакта показва 2.15 промила. Давам му един чувал с подаръци и ме пуска.
06:30 ч.
Вече съм в Перник. Обикалям, докато спят, че хванат ли ме с винкело, отиде на кино Коледата на цяла държава. В коя област съм най-слаб ли? В Пернишка. Тука бият много.
06:45 ч.
Блъска ме голф. Бият ме чобанската и ми крадат 1 чувал. Минус два чувала, а още не съм почнал работа както трябва.
08:00 ч.
Отскачам до Бургас. Двама якички младежи ме спират:
-Батка, в тия торби нацепин ли има?
Минава почти цял час, докато се обясняваме. Отнасям 2-3 шамара и крадат няколко бурканчета вазелин, приготвени за единствения български лорд.
08:45 ч.
Отскачам до Слънчев бряг, за да си резервирам за лятото нещо, сега стаите са на промоция. На тръгваме вече съм с трипер, макар че нема никви туристи наоколо.
09:59 ч.
Враца. Грубо.
11:00 ч.
Видин, Mонтана, Мездра, Криводол. Виждам ужасяващи неща, които хващам на камерата си.
В Бяла Слатина от ЧЕЗ ми предлагат да отворя една партида ток на мое име, за да се греят някакви хора през зимата и да виждат сутрин в тъмното с какво обличат децата си, за да ги пратят на училище.
13:50 ч.
Снежанка се е обидила нещо явно, цял ден не ми отговаря на есемесите. Пресрещат ме на Петолъчката с някакъв тип Жоро Игнатов от “Съдебен спор”.
– Приятно ми е, Жоро Игнатов. Защо сте оставили Снежанка сама в това трудно и смутно време? Не ви ли е малко неудобно?
В този момент се сещам, че отидохме със Снежка на кръчма, а после се събудих вкъщи гол. Не съм я виждал ден, два, три… Моля Снежанка да разкара този Жоро и да продължа работата си. Неразбрано племе са това българите…
14:45 ч.
Все пак ми се налага да се обяснявам и да кажа как режеше на половина гъбата за баня и къде си я слагаше тази Снежи. Сама си го направи.
15:28 ч.
Ям свински мръвки с лук и пия вино някъде, не знам къде. Не мога да карам шейната, ако не съм с над 3 промила алкохол в кръвта. Не застрашавам никой и нищо, щото на тая височина нито има самолети, нито автомобили. Глейте си работата, деда ви пак е пиян.
17:40 ч.
В Кърджали си закачам балтона на някаква джамия и го разпорвам до подмишницата. Пробил съм и шейната някъде, чувалите ги няма. В последните години така става – всички хубави неща отиват при шепа хора, за бедните – усмивка по радиото.
23:50 ч.
Батериите на джипиеса паднаха отдавна, загубих се и не съм раздал никакви подаръци почти. Ако си българин и не си получил нищо за Коледа, да знаеш каква е причината – куп непредвидени обстоятелства в държавата ти.
Събота
21:05 ч.
Виждам, че съм си изгубил и дневника, в който си водех бележки почти през цялото време и някакви типове са го публикували в сайта Brato.bg!
