Прочети предговора от биографията на Роджър Федерер

Това е предговорът от биографията на Роджър Федерер, която е на пазара, благодарение на издателство Premium Books.

Висотите, които достигна Роджър Федерер в своята над 20-годишна професионална кариера, както и множеството рекорди, които записа на свое име, го правят основен кандидат за почетното звание „Най-велик тенисист в историята“ или дори „Най-голям спортист за всички времена“. Но за да се твърди това със сигурност, трябва да почакаме швейцарецът да сложи край на състезателната си дейност или да осъзнаем колко много е направил. За това определено ще помогне и биографията му, която държите вече в ръцете си.

• Виж и това, брато: „Вълшебните трийсет минути“ – откъс от биографията на Федерер

За всички аспекти от живота на Федерер авторът Рене Щауфер разказва увлекателно във втората част от биографичната книга, посветена на именития му сънародник. Той има богати впечатления от преките си контакти с гения на тениса и го описва като пълнокръвна личност. Има и безброй забавни епизоди от кариерата и живота на Маестрото, за които ще научите за първи път.

Най-актуалната биография на Федерер излиза и в България скоро след официалната премиера на книгата.

Тенис се е играл и преди появата на корта на швейцарския виртуоз, ще се играе и след като реши да приключи мисията си в динамичния спорт с жълтата топка. Но едно е сигурно: без него тенисът, който той направи да изглежда дяволски лесна и проста игра, няма да бъде същият.

Величието на Федерер е не само в изявите му в турнирите по света, в които спечели над 100 титли. То се простира и върху поведението му извън корта. Той въведе нов етикет в отношенията между играчите, който се спазва от почти всички сега. Именно Роджър зададе тона на джентълменското поведение към големите си съперници Надал и Джокович и на взаимното им уважение, което е в рязък контраст с конфликтите, характерни за топ играчите от миналия век.

Той съзнава мисията си да бъде световен лидер и вдъхновител за младите и затова още на 22 години основава своята фондация, която е помогнала на хиляди деца в Африка да получат качествено образование и възможност за по-добър живот.

Професионалният шанс ми позволи да започна общуването си с Роджър през далечната 2004 година. Благодарение на тогавашния му пресаташе Томас Вердер успях да направя интервю за списание „Тенис клуб“ с швейцареца, който към онзи момент беше вече водач в световната ранглиста и горд притежател на четири титли от Големия шлем. Това остана и единственото засега обширно индивидуално интервю на родения в Базел шампион за българска медия. Федерер отговори писмено на всички въпроси, без този за наскоро подарената му в Гщаад крава Жулиета, и изпрати снимки. Той беше в началото на дългия път и не можеше да си представи, че ще подобри тогавашния рекорд на Пийт Сампрас от 14 трофея в Големия шлем. „Ако успея да спечеля още една титла от Шлема догодина, аз ще бъда щастлив. А ако успея да остана още малко № 1 в света, ще бъда още по-щастлив.“ Времето показа, че е бил прекалено скромен в очакванията си.

Още тогава Федерер твърдеше, че „Уимбълдън“ е любимият му турнир и че има неутолима жажда за победи и няма нужда да се мотивира допълнително преди мач. За България знаеше малко – спомена сестри Малееви и най-вече Магдалена.

Може би най-важното от интервюто беше това, че сложи край на дилемата сред българските медии Роджър ли е или Роже, като самият Маестро разясни кое е правилното произношение.

Големият шампион обясни и отношението си към парите и славата, което според мен не се е променило много в следващите 15 години. „Винаги се държа естествено и не обичам да бъда високомерен. Така съм възпитан от моите родители. Да имаш пари, е чудесно, но това не е всичко в живота“, каза тогава Федерер.

През годините имах щастието да бъда на няколко пресконференции на Маестрото в Ротердам и Лондон като пратеник на racketi.com и tennis24.bg и усетих на живо харизмата му. Той отговаряше изчерпателно на въпросите, колкото и нелепи да бяха те или пък се повтаряха. Говореше първо на английски, после на немски и накрая на френски. Има хубаво чувство за хумор, на което станах жертва и аз веднъж. В Ротердам през 2018 г., след като беше спечелил полуфинала си, го попитах какво мисли за съперника си на финала в неделя (Григор Димитров вече се беше класирал). Той ме погледна сериозно и на свой ред запита: „А кой е той?“. Тъкмо започнах смаян да обяснявам и Федерер се засмя шумно, като започна да разказва колко много харесва българина и какъв чудесен играч е той.

Такъв е Роджър, който и след загуба се държи професионално с медиите и никога не отказва на феновете автограф или да се снима с тях. Може би и затова практически никога няма свободни места за неговите мачове, дори и за тези от началните кръгове на турнирите, в които участва.

В биографията му има едно изречение, което като че ли най-добре характеризира това явление в спорта:
„Федерер е толкова силен, защото притежава удивителна съвкупност от качества, едно неповторимо съчетание от атлетизъм, чувство към топката, талант, отдаденост, ум, здрави нерви, дисциплина, прозорливост, координация и жертвоготовност“.

Желая приятно пътешествие по страниците на тази книга, която разказва през какво е преминал този тенис великан, за да се оформи като спортист и човек, стремящ се непрестанно към съвършенство.

Любомир Тодоров, консултант и редактор на българското издание