“Лейвър и другите легенди” – нов откъс от биографията на Федерер

Това е откъс от биографията на Роджър Федерер, която е на пазара, благодарение на издателство Premium Books.

Федерер е пленен от Австралия не само поради факта, че някога е щял да емигрира в тази страна. Цени я заради богатата ѝ тенис история, заради звездния статут, с който се ползва този спорт тук. Много отрано е научил, че австралийците разполагат с несравнимо богатство от легендарни шампиони както в миналото, така и днес. Техните победители в турнирите от Големия шлем и купа „Дейвис“ отначало са за него само имена и черно-бели снимки, които го гледат от многобройните места в света на тениса, когато пътува за състезания – Род Лейвър, Рой Емерсън, Кен Розуол, Джон Нюкъмб, Нийл Фрейзър, Франк Седжман, Ашли Купър, Тони Роуч. През годините се среща и се запознава лично с тях, което засилва интереса му към тениса и буди у него огромно възхищение.

Какво голямо значение отдава той на австралийския опит в тениса, личи от предговора, който сам написва към излязлата през 2013 г. автобиография на Род Лейвър. „Ако човек наистина обича спорта си, трябва да познава неговата история, за да разбере как е станал такъв, какъвто го познаваме днес“ – започва текстът. Федерер разказва за първата си среща с Лейвър само няколко дни преди финала си срещу Маркос Багдатис на Откритото първенство на Австралия през 2006-а, след което лично той му връчва трофея „Норман Брукс“. Федерер е толкова силно развълнуван в този момент, че избухва в сълзи.

• Виж и това, брато: „Вълшебните трийсет минути“ – откъс от биографията на Федерер

„Величието на този момент ме удари с всичка сила и аз си дадох сметка колко съм щастлив да получа трофея лично от ръцете на Род“ – описва сцената той. Тогава негов треньор е Тони Роуч, друг легендарен австралийски тенисист, победител от Големия шлем. Понеже той се познава добре с Лейвър, обещава на Федерер да го запознае с него до края на турнира. Роуч често му разказва разни истории и вицове от времената, когато те доминират по турнирите. Когато обаче Федерер се запознава лично с Лейвър, му направило впечатление колко общи неща имат помежду си. („И двамата сме били плахи в началото на кариерата си“). После добавя: „Род е един от най-милите хора, които съм срещал!“.

Междувременно отдавна името на Федерер се споменава заедно с това на Род Лейвър – обикновено тогава, когато трябва да се определят доминиращите или най-добрите играчи в историята на тениса. Лейвър е спечелил „само“ 11 титли от Големия шлем и в същия предговор Федерер посочва, че „Ракетата от Рокхемптън“ не се е състезавал на турнирите от Шлема в най-добрите си години – от 24 до 29. Въпреки това е единственият мъж, който два пъти – през 1962-ра и 1969-а – печели всичките четири турнира в рамките на същата година и прави т.нар. Голям шлем. Това е смятано за най-трудното постижение. През 1963-та Лейвър преминава при професионалните играчи и както често се случва при аматьорите, късметът не го спохожда чак до 1968 г. (Тогава започва Оупън ерата, в която аматьори и професионалисти могат да участват заедно в турнири. – Бел. ред.). Затова пък завръщането на високия само 173 см левичар е триумфално. В същата година е на финала в Париж и печели „Уимбълдън“, а през следващата година прави втория си Голям шлем. Това му отрежда първо място в историята на тениса при мъжете – до него стои единствено американецът Доналд Бъдж, който през 1938-а също печели всичките четири турнира в една и съща година. Колкото и купи да е спечелил на Големия шлем, не би се отказал от нито един от всичките си 21 трофея (на единично, двойки и смесени двойки), подчертава Федерер.

Лейвър е идол и на Джон Макенроу – също левичар като австралиеца. Въпреки че по негово време Лейвър не е нищо повече от едно име от пожълтелите статистики, от което се интересуват само тези, които изпитват носталгия по старите времена. Победителят в над 200 турнира не присъства често на състезания, а през 1978-а по време на интервю получава сърдечен удар. Роденият през 1938 г. петкратен победител на купа „Дейвис“, който сега живее в Карлсбад, Калифорния, е връхлетян от финансови проблеми.

Лейвър и Федерер започват да се срещат често, след като се запознават. На 8 януари 2014 г. разменят няколко топки. Федерер загрява със 75-годишния си почетен гост, когато участва в демонстративен мач с Жо-Вилфрид Цонга, за да събере пари за вече десетгодишната си фондация. „Да играя с Род, за мен беше като сбъдната мечта“ – отбелязва той. Този незабравим момент се състои подобаващо на „Род Лейвър Арина“, главния стадион на комплекса „Мелбърн парк“, където се провежда Australian Open, който през 2000 г. бе наречен на името на австралиеца.

Връхната точка на оказването на чест за Лейвър предстои. По време на Australian Open 2016 г. Федерер и агентът му Тони Годсик обявяват, че заедно с Австралийската федерация по тенис ще учредят ново отборно състезание – „Лейвър къп“. Турнирът се състои в Прага през 2017-а с голям успех. Федерер, от отбора на Европа, срещу австралиеца Ник Кириос от отбора на света, носи решаващата точка за победата.

Как се стига до това състезание, разказва Годсик: „Бяхме в Шанхай и на път към хотела аз се събудих, облян в пот. Роджър беше изключил климатика, както правеше винаги, когато някой спеше“. Същата вечер срещат Лейвър. „Роджър ме попита: „Знаеш ли, че аз печеля повече пари само с един демонстративен мач, отколкото Лейвър през цялата си кариера?“. Аз не знаех. Той продължи да пита: „А знаеш ли, че е спечелил над 200 турнира?“. Аз пак не знаех“.

Федерер мисли непрекъснато какво да направи за австралиеца, за да му окаже почит, а и да му помогне финансово. Това е моментът, в който се ражда „Лейвър къп“. Този турнир трябва да се превърне в празник за света на тениса. „Твоето величие е нашето вдъхновение!“ – казва Тони Годсик на галавечерята в Прага, обърнат към Лейвър.

Каква притегателна сила оказва върху Федерер австралийското славно минало в този спорт, показва също фактът, че той полага усилия да ангажира Тони Роуч. Това се случва през 2004-та, когато се готви да прекара в Австралия коледните празници, за да тренира с 59-годишния мъж в Турамура, близо до Сидни. „Когато ми се обади и каза, че ще се жертва и ще дойде да тренира при мен по Коледа, бях впечатлен. Мислех, че ще мога да му отделя няколко седмици – разказва Роуч. Когато обаче го поканил да се присъедини към тима му, първоначално бил разколебан. – Не знаех дали да приема тази работа на моята възраст и се чудех дали искам да бъда непрекъснато на път, което е абсолютно наложително.“ Обаче Федерер го уверил, че сам може да си определя времето, което да му посвети.

Роуч, левичарят от място, наречено Уага-Уага, се е състезавал в турнири с големи играчи като Лейвър, Емерсън, Нюкомб или Розуол. Обаче шест пъти е бил на финал на турнири от Големия шлем и е спечелил този в Париж през 1966 г. Той принадлежи към най-добрите играчи в атака за своето време и е спечелил една дузина титли в играта на двойки. При това е опитен треньор – в продължение на 8 години работи с Иван Лендъл – осемкратен победител в Големия шлем от осемдесетте и деветдесетте години, а също и с Патрик Рафтер, както и с австралийския тим за купа „Дейвис“.

Съвместната им работа с Роуч продължава две години и половина, докато не се разделят през 2007-а, преди „Ролан Гарос“. Това са две изключително успешни години и под негово ръководство Федерер печели 6 титли от Големия шлем. „Обичам това поколение. Чудесно чувство е да бъда споменаван наред с Лейвър, Емерсън, Розуол или Роуч“ – казва Федерер. Респектът, който показва към тези славни играчи, бива високо оценен от тях. „Роджър играе тенис така, както трябва да се играе – по австралийски модел – казва Роуч през 2018-а за австралийския „Хералд Сън“. – Неговият тенис е толкова спокоен, сякаш не му коства никаква енергия. Напомня ми малко на Кени Розуол.“

Кен Розуол, който заради невзрачната си физика е наричан иронично Мускул, поставя много рекорди за възраст и на 39 години е на финалите на „Уимбълдън“ и на US Open. Всяка година преди Откритото първенство на Австралия той има навика да изпраща на Федерер написано на ръка писмо, в което му пожелава успех.

Защо австралийските легенди толкова харесват Федерер, ми обясни Джон Нюкомб, когато го попитах за това в интервю на „Уимбълдън“: ,,Роджър олицетворява всичко, което ние, австралийците, обожаваме в спорта. Първо, обича тениса; второ, с държанието си служи за пример – това искаме ние от всички наши топ спортисти. Трето, той е брилянтен играч, който нищо не губи от своята скромност. Знае как се печели, но знае и как се губи. Такива качества ние обожаваме!“.

На легендите не им е убягнало, че Федерер прави много неща, за да могат техните успехи да станат известни на широката общественост, и полага усилия тенисът да стане отново джентълменски спорт, какъвто е бил. „Той има впечатляващо отношение към историята на тениса – казва Нюкомб. – Разбира, че тенисът не се състои само от настояще, а също и че неговата история е ценна и остава за поколенията повече от 100 години. Той разбира традициите на нашия спорт, а това е много важно.“

По негово време както Нюкомб, така и останалите играчи са научени да ценят миналото. „Когато играех, имах чувството, че представлявам предишните шампиони. И ако държанието ми беше лошо, излагах целия австралийски тенис. При това за Федерер хич не е лесно да продължи да бъде скромен. Където и да отидех, дали в Австралия или в САЩ, питах хората кой искат да спечели и 80% ми отговаряха, че се надяват това да е Федерер. И въпреки това не е достатъчно. Нужно е още много. Той просто е един невероятен тип!“, допълва Джон Нюкомб.