Едно стихотворение и няколко мисли от Валентин Ковачганев:
***
Аз нямам страх от смъртта!
Ядосай ме, ще събудиш духът ми.
И ще кажа цялата истина,
Ако ще да потъне светът ни.
Аз нямам страх от смъртта!
От дете сънувам черния кон да ме бута.
Усещам мощта му голяма.
И черната бездна на времето
Врати си пред мен да отваря.
Аз нямам страх от смъртта!
От житейски провали се плаша.
И стряскам се нощем в кошмар,
Че предавам народа и рода си.
Аз нямам страх от смъртта!
Вечност, безкрай и синьо минало –
Като приказка шарена за деца,
В безкрая се къпе душата ми.
В двата свята отдавна живея,
Вратата отварям и бягам спонтанно.
Наследство не трупам и глад не изпитвам,
Но стене духът ми, терзае се…
Ако не го следвам, не зная,
Покой как ще имам в безкрая!?
Аз нямам страх от смъртта!
За мен тя е лека и нежна…
Не покой търся, а моля се:
Боже, дай ми дела,
Помогни следи да оставя!
***
Давят се класиците, изплуват на повърхността лаиците
Все по-силно говорят тия, дето все по-малко знаят.
Едно време убиваха мисълта, разтваряйки я в болшевизма, сега крият посредствеността под булото на свободата на преживяванията и правото да си себе си, макар и безполезен като човешко същество.
Критериите грешни убиват всеки порив на духа. Халтурата замества културата.
Глупостта и кръвта се продават, а мъдростта изгражда личности.
Личностите не купуват простотии, а стойностните неща струват пари.
Искам да бъда полезен на търсещите и страдащите, на желаещите да реализират своя потенциал и да разберат причините за болките си.
08.08.2019
Валентин Ковачганев
Инж. Валентин Ковачганев завършва ВХТИ, София, и Първи университет за нова култура алфа-омега (ПУНК), основан от Кубрат Томов. Членува в Боянския клуб, занимава се с квантова психология, създател е на методиката за личностно израстване, реализация и връзка с нивата на свръхсъзнание.
Автор е на книгите “Регресия на зачатието”, “Подсъзнание, прераждане и нива на съзнание”, “Изгубеният фараон”.
Методиката му “Регресия на зачатието” свързва човека с духовната му програма, с народа и рода му, дава посока на развитие на междуличностните и социалните му отношения. Повишава интелекта и развитието на националното му самосъзнание. Инспирира оздравителните процеси и справянето с проблемите, максималната реализация на потенциалните възможности у човека, насочвайки го да следва учителството на собствения си дух.
Източник: HighViewArt