Днес е 4-ти август, брато. На тази дата е роден големият американски музикант Луис Армстронг. Сачмо, какъвто е един от прякорите му, е една от най-влиятелните личности в САЩ през 20-ти век. Той е роден беден, отиде си богат, но никога никого не нарани по пътя си, така го определя Дюк Елингтън – композитор и пианист.

Неговата кариера се простира от 1920-те до края на 1960-те. През 1929 г. Армстронг записва и широко популяризира песента „Когато се усмихваш“. В нея той призовава притиснатите от тежката икономическа криза американци да се усмихват. Изпълнението му завършава с тромпетно соло, в което няма импровизации, но то внушава убедително, че ако човек вложи усилие, той ще победи. Любовта и уважението на американците към Армстронг се дължи до голяма степен на това негово изпълнение. Ние пък решихме да посветим един материал на големия Луис Армстрон, защото така го усетихме.

„Музикантите не се пенсионират. Те спират, когато вече няма музика в тях.“

„Правенето на пари не е нещо, което ме вълнува. С тях ще можеш да си купиш една идея по-добра пиячка спрямо някой пияница в ъгъла. Но ще ти втръсне също като следващата ти котка и като умреш ще си същия в гробището като него.“

„И папата е бил малко момче, нали знаете.“

“Най-доброто, което мога да направя, е да бъда щастлив!”

“Когато се смееш целият свят се смее с теб.”

“Никога не свирете (правете) едно нещо по един и същи начин два пъти!”

“Основното в живота е да имаш цел – без нея животът не е живот!”

“За джаз музиката паметта от миналото е много важна.”

“Имам едно просто правило за всеки – ако не ме третираш правилно, срам за теб!”

„Някои младежи ми казват: „Ей, старче, какво искаш да кажеш с това: „Какъв прекрасен свят!“ (“What a wonderful world”)? Ами всичките войни, които стават? Наричаш това прекрасно? Ами гладът и замърсяването? Те също не са толкова чудесни.“ Е, какво ще кажете да се вслушате в старчето за минута. На мен ми се струва, че не е проблемът, че светът е толкова лош. Проблемът е какво му причиняваме ние и всичко, което казвам, е: вижте какъв чудесен свят би било, ако само му дадем шанс. Любов, душицо, любов. Това е тайната. Ако повече от нас се обичаха един друг, щяхме да разрешим много повече проблеми. И тогава този свят би бил по-добър. Това е, което повтарят всички старчета.“

Животът е като тромпета в джазовия оркестър – ако не го надуваш, нищо няма да излезе.